Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 1190/10.03.2020 на Благоевградския окръжен съд по гр. д. № 930/2019, с което е потвърдено решение № 10520/06.11.2019 на Благоевградския районен съд по гр. д. № 2128/2019, като са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и заплащане на обезщетение поради незаконно уволнение.

Недоволен от решението е касаторът Седмо средно училище „К. Ш“,. .., представляван от адв. Ат. Б. от Б., като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос oт кога тече двуседмичният срок за явяване на работа по чл. 345, ал. 1 КТ – само от получаване на нарочно съобщение от първоинстанционния съд, разгледал делото, или и от узнаването за влязлото в сила решение за възстановяване на предишната работа, което не съдържа съобщение за явяване на работа в определен срок, както и по процесуалноправните въпроси за задължението на съда да изложи мотиви в решението, както и да обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, както и за доказателствената тежест за установяване на факта, че след уволнението работникът е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.Пва се на противоречива практика на ВКС.

Ответницата по жалбата Т. Ж. Б., представлявана от адв. Д. Б. от Б., я оспорва, като счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като по същество решението е правилно.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение е признато за незаконно уволнението на ищцата и същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност като „старши учител“ при ответника. Съдебният акт е влязъл в сила на 13.02.2019 г., като с определение на ВКС не е допуснато до касационно обжалване на въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен иска за възстановяване на работа, а е допуснато касационно обжалване в частта, с която е присъдено обезщетение за оставане без работа, като с решение от 20.05.2019 г., Върховният касационен съд съдът частично е отхвърлил иска за присъдено обезщетение за оставане без работа. След връщане на делото, първоинстанционният съд е изпратил на основание чл. 345, ал. 1 КТ съобщение до ищцата (получено от нея лично на 11.06.2019 г.), в което е посочено че същата е възстановена на заеманата длъжност и следва в двуседмичен срок да се яви на работа. Не е спорно, че тя се е явила на работа на 24.06.2019 г., като на същата дата е депозирала писмено заявление за започване на работа, но със заповед № РД - 11/25.06.2019 трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ, поради неявяване да заеме длъжността, на която е възстановена с влязло в сила решение, като ответникът е приел, че ищцата е узнала, че е възстановена на работа на 13.02.2019 г. (датата на определението, с което не е допуснато касационно обжалване и е влязло с сила въззивното решение). Заповедта е връчена на ищцата на 25.06.2019 г. при отказ, удостоверен с подписа на двама свидетели. Съгласно показанията на разпитаната по делото свидетелка, в периода 1-6 май 2019 г. ищцата е споделила, че е възстановена на работа. Съгласно представените по делото писмени доказателства през месец юли 2017 г. ищцата е получавала брутно трудово възнаграждение в размер на 849 лв., а видно от служебна бележка от Агенцията по заетостта от 04.10.19 г. ищцата от 15.07.19 г. е регистрирана като безработна и липсват данни за други доходи, освен трудовите, които е получавала от ответника, съгласно справка от НАП.

Въззивният съд е приел, че са правилни изводите на първоинстанционния съд, че ищцата е била добросъвестна и се е явила в законоустановения двуседмичен срок на работа, поради което работодателят не е имал правото да прекратява трудовото правоотношение на основание чл. 325, т. 2 КТ, като е препратил към мотивите на първоинстанционното решение. По отношение на оплакванията на ответника за началният момент, от който следва да тече срока за заемане на длъжността от ищцата, на която е възстановена, въззивният съд е приел, че тъй като разпоредбата на чл. 345, ал. 1 КТ, която предвижда възможността служителя при възстановяване на предишната му работа от съда да я заеме, ако се яви на работа в двуседмичен срок от получаването на съобщението за възстановяване, ясно, категорично и недвусмислено изразява волята на законодателя, свързваща началото на срока с получаването на съобщение за възстановяване, то моментът на узнаване по друг начин се явява ирелевантен. Като неоснователни са приети и доводите срещу присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като представената служебна бележка от Агенцията по заетостта, съпоставена със справката от НАП и трудовата книжка, обосновават в нужната степен обстоятелството, че ищцата не е работила по трудови правоотношения в периода 25.06.19 г. – 04.10.19 г. За пълнота съдът е отбелязал, че при установяване на обективната истина съда може да си служи и с предположения, щом почиват на събраните по делото доказателства и са логични, и правдоподобни.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че по правния въпрос: „От кога тече двуседмичният срок за явяване на работа по чл. 345, ал. 1 КТ – само от получаване на нарочно съобщение от първоинстанционния съд, разгледал делото, или и от узнаването за влязлото в сила решение за възстановяване на предишната работа, което не съдържа съобщение за явяване на работа в определен срок“ е образувано тълкувателно дело № 3/2019, ВКС, ОСГК, намира, че производството по настоящото дело следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по делото до постановяването на тълкувателно решение по т. д. № 3/2019, ОСГК, ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.