Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „Юроспийд” ООД – с. Петърч, общ. Костинброд срещу въззивното решение на Великотърновски апелативен съд по гр. д. №444/19 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение са отхвърлени предявените от касатора срещу К. С. и Н. Г. искове по чл. 203, ал. 2 КТ, вр. с чл. 45 ЗЗД и по чл. 79 ЗЗД за солидарното заплащане на сумата 68 454, 04 лв., представляваща левовата равностойност на 35 000 евро, по сключени писмени споразумения от 18.03.14 г. за възстановяване на имуществени вреди от пътно – транспортно произшествие, настъпило на 15.03.14 г. в Румъния с товарна композиция с влекач и полуремарке с посочени марка и рег. номера, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на иска.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.

Поставя като значими за спора и разрешени в противоречие с цитираната в изложението практика на ВКС следните правни въпроси от предмета на делото:

1. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото – приети и относими към конкретния спор или може да обоснове изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства и пълно пренебрегване на останалите доказателства по делото?

2. Съществува ли пряка причинно - следствена връзка между допуснато от водач на пътно превозно средство нарушение на правилата за движение / шофиране с концентрация на алкохол в кръвта над допустимите норми/ и вредите, настъпили от автопроизшествие, когато последните се изразяват в повреждане на превозното средство след колизия с обекти извън пътното платно, осъществено след като водачът е загубил управлението на превозното средство или загубата на управлението на пътното превозно средство следва да се определи като отделно, единствено и самостоятелно вредоносно деяние, по отношение на което водачът носи вина, различна от тази, при която е осъществил другото нарушение на правилата за движение по пътищата?

3. Длъжен ли е съдът да извърши преценка на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право и да изложи мотиви по всички възражения на страните в направените от съда изводи?

Според касатора от значение за спора, но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото е материално правният въпрос: 4. Валидни ли са споразуменията, сключени между работодател и служител, по силата на които служителят доброволно е поел задължение да компенсира причинени от него на работодателя вреди при или по повод изпълнението на служебни задължения или такива споразумения за изцяло нищожни на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като противоречащи на императивните разпоредби на чл. 203-211 КТ, регламентиращи специален ред за ангажиране на ограничената имуществена отговорност на служителите, вкл. в онези си части, в които уговорките на споразуменията съответстват на императивните разпоредби? Касаторът намира, че въпросът покрива критериите на допълнителното осн. по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – по него да е формирана погрешна съдебна практика, която сочи в изложението, като същевременно е налице неяснота и / или непълнота на относимата към въпроса нормативна уредба.

По допускане на обжалването ВКС намира следното:

За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че ответниците, макар да са допуснали нарушения на трудовите си задължения и от това за работодателя са произтекли вреди, носят имуществена отговорност по чл. 203, ал. 1 КТ – за причиняване на вреда по небрежност при и по повод изпълнение на тр. функции, която е ограничена по размер и се осъществява по реда на чл. 210 КТ. Поради императивния характер на разпоредбите за реализиране на имуществената отговорност, уговарянето на нещо различно между страните е недопустимо. Със сключените с ответниците споразумения, на които се позовава ищецът, се реализира имуществена отговорност на ответниците в размери и по начин, противоречащи на императивните правни норми относно осъществяването й. Поради това според въззивния съд споразуменията са нищожни поради противоречие със закона – чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, и не обвързват валидно ответниците.

ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение и по четирите поставени в изложението правни въпроси, поради твърдяното противоречие с практиката на ВКС / по първите три въпроса/ и поради необходимостта да са доразвие тази практика по сочените от касатора причини, като се отчете и спецификата на казуса / по четвъртия въпрос/.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд В. Т по гр. д. №444/19 г. от 9.04.20 г.

Указва на касатора „Юроспийд” ООД, с. Петърч да внесе в едноседмичен срок по сметка на ВКС д. т. за разглеждане на жалбата в размер на 1369, 08 лв. и в същия срок да представи вносен документ, като в противен случай жалбата подлежи на връщане.

След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване в о. с.з. или прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: