О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 158

гр. София, 09.03.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи март две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П

2. Е. В

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 3807 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. Б против решение №492/25.02.2020 г., постановено по гр. д.№ 4463/2019 г. от състав на САС.

Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е основателен за сумата от 8 000 лева, като е отменил частично решението на първата инстанция и е присъдил разликата до горната сума, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Съдът е приел, че периода, през който е продължило наказателното производство в неговата досъдебна е изключително дълъг и е обосноваващ по - висок размер на обезщетението, дължимо се на ищеца не като обезщетение за бавно правосъдие, а като обезщетение за по-дълъг период на търпене на незаконосъобразно повдигнато обвинение и последиците от него.

Отчетено е, че във връзка с повдигнатото му обвинение ищецът е изтъпял мярка на неотклонение „задържане под стража” в периода от 20.06.1996г – до 07.10.1996г само по обвинението по чл. 212 от НК, а след това до 07.10.1998г мярката е била и по обвинението по чл. 212 от НК и по чл....