О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 150

гр.София, 08.03.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

десети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от Б. И гр. д.№ 3160/ 2020 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Пазари юг” ЕАД, [населено място] с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 624 от 23.01.2020 г. по гр. д.№ 1255/ 2019 г., в частта му, с която е потвърдено решение на Софийски районен съд от 28.07.2018 г. по гр. д.№ 39161/ 2016 г. в частта, в която касаторът е осъден на основание чл. 225 ал. 3 КТ да заплати на Ц. Ц. Д. 12 951, 30 лв – обезщетение за недопускането му до работа, след като е било отменено незаконното му уволнение и е бил възстановен на заеманата преди извършването му длъжност с влязло в сила решение на Софийски градски съд по гр. д.№ 1332/ 2000 г., със законната лихва върху тази сума от 14.07.2016 г.

Касационна жалба е подал само ответника, поради което в отхвърлителната му част въззивното решение, по чиято валидност няма съмнения, е влязло в сила.

Касаторът обжалва решението в осъдителната му част и като основание за допускането му до касационен контрол повдига материалноправните въпроси „Дължи ли се обезщетение за недопускане при невъзникнало, включително в хипотеза на възстановяване на работа, трудово правоотношение?”; „Съществува ли задължение за работодателя да допусне до работа на работника, при издадена предходна заповед, с която трудовото правоотношение е прекратено и тази заповед погасява завбъдеще отговорността по чл. 225, ал. 3?”;...