Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С решение № 715 от 28.06.2018 г. по административно дело №1116/2017 г. в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, Административен съд – София област – Четвърти състав, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК: 1. ОТМЕНЯ по жалба на И.С, със съдебен адрес: [населено място], [адрес], чрез адв. М.С, Решение № 23/112/08424/04/01 с изх. № 01-220-6500/101/18.10.2017 г. за налагане на финансова корекция, издадено от Директора на Областна дирекция - София град при Държавен фонд"Земеделие" В ЧАСТТА за разликата над сумата 19 956.80 /деветнадесет хиляди деветстотин петдесет и шест лв. и 80 ст./ лв., представляваща национално финансиране, до сумата 24 446/двадесет и четири хиляди четиристотин четиридесет и шест/ лв.; 2. ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С, със съдебен адрес: [населено място], [адрес], чрез адв. М.С, против Решение № 23/112/08424/04/01 с изх. № 01-220-6500/101/18.10.2017 г. за налагане на финансова корекция, издадено от Директора на Областна дирекция - София град при Държавен фонд"Земеделие", В ЧАСТТА за сумата 19 956.80 /деветнадесет хиляди деветстотин петдесет и шест лв. и 80 ст./ лв., представляваща финансиране от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.; 3. ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие", Областна дирекция - София град да заплати на И.С, със съдебен адрес: [населено място], [адрес], чрез адв. М.С разноски по делото в размер на 189.00/сто осемдесет и девет/ лв. и 4. ОСЪЖДА И.С, със съдебен адрес: [населено място], [адрес], чрез адв. М.С, да заплати на Държавен фонд "Земеделие", Областна дирекция - София град разноски по делото в размер на 100.00/сто/лв.
Срещу така постановеното съдебно решение са постъпили две касационни жалби:
Първа по дата с вх. № 2965, с направено отбелязване за получаване на 17.07.2018г. в Административен съд - София област, е жалбата на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие” София град на Държавен фонд „Земеделие”, с адрес. гр. С., бул. „Ц. Б III” №136, действащ чрез пълномощника си старши юрисконсулт Т.Н.К жалба е насочена срещу решение № 715 от 28.06.2018 г. на Административен съд – София област по адм. дело № 1116 по описа за 2017 г., в частта, в която за основа на финансовата корекция са определени единствено допустимите разходи финансирани със средства от ЕЗФРСР. В същата са изложени доводи за неправилност на решението в тази му част. Моли да се отмени обжалваното решение, в частта с която за основа на финансовата корекция са определени единствено допустимите разходи, финансирани със средства от ЕЗФРСР и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди като законосъобразен начина, по който е изчислена финансовата помощ като в обхвата на наложената финансова корекция са взети предвид средствата от ЕЗФРСР и националното съфинансиране. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Втора по дата с вх. № 3096 с направено отбелязване за получаване на 27.07.2018 г. в Административен съд – София област е жалбата на И.С чрез пълномощника си адв. М.С.К жалба е насочена срещу решение № 715 от 28.06.2018 г. постановено по адм. д. №1116/2017 г., четвърти състав по описа на Административен съд – София област, в частта му, в която първоинстанционния съд е отхвърлил подадената жалба срещу Решение № 23/112/08424/04/01 с изх. № 01-220-6500/101 от 18.10.2017 г. издадено от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие", в частта за сумата от 19 956.80, представляваща финансиране от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Касатора излага подробни доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, въз основа на което прави искане за отмяна на същия в оспорваната част. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Представени са писмени бележки.
Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че и двете касационни жалби са неоснователни.
Настоящият тричленен състав на ВАС намира, че касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежно упълномощени лица на страни по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които решението в оспорените с жалбите части е неблагоприятно, поради което разглеждането им е процесуално допустимо. При така определения предмет на касационна проверка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Производството пред Административен съд – София област е образувано по жалба на И.С, чрез адв. М.С срещу решение №23/112/08424/04/01 с изх. №01-220-6500/101/18.10.2017 г. за налагане на финансова корекция, издадено от Директора на ОД – София град при Държавен фонд „Земеделие”.
Както се каза по-горе, с обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт, съдът: 1. ОТМЕНЯ по жалба на И.С, със съдебен адрес: [населено място], [адрес], чрез адв. М.С, Решение № 23/112/08424/04/01 с изх. № 01-220-6500/101/18.10.2017 г. за налагане на финансова корекция, издадено от Директора на Областна дирекция - София град при Държавен фонд"Земеделие" В ЧАСТТА за разликата над сумата 19 956.80 /деветнадесет хиляди деветстотин петдесет и шест лв. и 80 ст./ лв., представляваща национално финансиране, до сумата 24 446/двадесет и четири хиляди четиристотин четиридесет и шест/ лв.; 2. ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С, със съдебен адрес: [населено място], [адрес], чрез адв. М.С, против Решение № 23/112/08424/04/01 с изх. № 01-220-6500/101/18.10.2017 г. за налагане на финансова корекция, издадено от Директора на Областна дирекция - София град при Държавен фонд"Земеделие", В ЧАСТТА за сумата 19 956.80 /деветнадесет хиляди деветстотин петдесет и шест лв. и 80 ст./ лв., представляваща финансиране от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.; 3. ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие", Областна дирекция - София град да заплати на И.С, със съдебен адрес: [населено място], [адрес], чрез адв. М.С разноски по делото в размер на 189.00/сто осемдесет и девет/ лв. и 4. ОСЪЖДА И.С, със съдебен адрес: [населено място], [адрес], чрез адв. М.С, да заплати на Държавен фонд "Земеделие", Областна дирекция - София град разноски по делото в размер на 100.00/сто/лв.
Първоинстанционният съд, е установил, че актът е издаден от компетентен орган, както и че са спазени от една страна изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и от друга страна процедурата по чл. 73 от ЗУСЕСИФ. Съдът е приел, че в процедурата по издаване на административния акт не се констатирани допуснати съществени нарушения на административно производствените правила като органът е изпълнил задълженията си предвидени в чл. 26, чл. 28 и чл. 35 от АПК. На следващо място административния съд в обжалваното решение е посочил, че административния акт е издадено при спазване на материалния закон, тъй като от документите по административната преписка е видно, че са налице неправомерно получени средства за подпомагане, финансирани по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, които възникват въз основа на административен акт и представляват публични държавни вземания. Установените при проверките нарушения не се опровергани от жалбоподателя пред първоинстанционното съдебно производство. За установено е прието, че Стойчев не е изпълнил задълженията си в т. 4.4, буква „е" и т. 4.7, пр. 1 - во от договор № 23/112/08424 от 14.05.2014 г., с което е нарушил нормата на чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г.
Съдът е приел, че непредставянето на който и да било от изчерпателно изброените в приложение № 4 документи съставлява пряко неизпълнение на поет от И.С, съгласно приложение № 1 на договор № 23/112/08424 от 14.05.2014 г. ангажимент за извършване на инвестиции в дълготрайни материални активи в срока по чл. 3.1 от договора. Освен това е установено, че Стойчев не е подал заявка за второ плащане в рамките на законовия срок по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., по силата на която норма заявката за второ плащане след третата или четвъртата година се подава не по - късно от два месеца след изтичане на срока, определен съгласно чл. 7, ал 1, който е 14.07.2017 г., като по този начин не е спазил и договорното си задължение по т. 5.1 от Договор № 23/112/0524 от 14.05.2014 година. За безспорно е прието, че Стойчев е посетил „РРА" на ОД - София с цел подаване на заявка за второ плащане на 13.07.2017 г. и на 14.07.2017 г., но при проверката на представените от него документи е прието, че същите не са комплектовани, което е описано в КЛ - РРА1. За тези фактически установявания не са били представени доказателства, оборващи констатациите на проверяващите.
На следващо място съдът се е позовал на чл. 144 от Регламент № 1303/2013 г., според който финансовата корекция се изразява в отмяна на целия или на част от публичния принос за дадена операция или оперативна програма. Чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се намалява размера на изразходваните средства. Отпуснати средства с друг източник не подлежат на такава корекция по този ред и на тези основания. В тази връзка по делото се установява, че в размера на първото плащане от 24 446 лв., се включва отпуснато национално финансиране в размер на 20 % от средствата – 4889.20 лв., а от ЕЗФРСР- 19556.80 лв.
Съдът е приел, че в конкретния случай финансовата корекция е определена върху стойността на цялата изплатената сума, финансирана както от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, така и от националния бюджет, което се явява нарушение на чл. 72, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и на Регламента. Предвид което е прието, че административният орган с акта си по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ не е оправомощен да наложи финансова корекция и на средствата, представляващи национално съфинансиране, като в тази част - по отношение на сумата от финансовата корекция, представляваща национално финансиране процесното решение е отменено. На следващо място съдът е приел, че в хода на валидно проведено административно производство, компетентният орган правилно е приложил материалния закон спрямо установените в производството факти досежно определения размер на финансовата корекция, представляваща сумата 19 556.80 лв., която е финансирана от ЕЗФРСР, като в тази част постановеният акт е в съответствие със закона и неговата цел и подадената срещу него жалба е отхвърлена като неоснователна. Решението е неправилно.
Настоящият касационен състав счита, че касационната жалба на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие” София град на Държавен фонд „Земеделие”, действащ чрез пълномощника си старши юрисконсулт Т.Н с адрес. гр. С., бул. „Ц. Б III” №136 е основателна, но по различни от изложените в жалбата доводи:
С тази касационна жалба, както се установи по-горе, решението е оспорено в частта, в която за основа на финансовата корекция са определени единствено допустимите разходи финансирани със средства от ЕЗФРСР. Настоящият съдебен състав намира, че административният орган, както и съда неправилно са се позовавали на нормите на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). По аргумент от § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ (както в първоначалната редакция, обн. в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г.; така и в изм. в ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г.), ЗУСЕСИФ е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1, а това е Програмата за развитие на селските райони, се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не е предвидено в ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) или в акт по неговото прилагане. В случая процедурата по връщане на вече платени суми е тази по Наредба № 9 от 3.04.2008 г., която е издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР на ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. Разпоредбата на § 10, ал. 2 от ПЗР на ЗУСЕСИФ определя компетентния съд за разглеждане на делата, но с друга материя - верификации, финансови корекции по други програми и проекти, какъвто не е предметът на обжалване в настоящия случай.
Ето защо не се налага обсъждането на доводите в касационната жалба относно приложното поле на ЗУСЕСИФ, тъй като не се основават на относими нормативни разпоредби предвид § 4 ал. 3 ДР на ЗУСЕСИФ.
За яснота и прецизност следва да се посочи, че е необходимо да бъде правено разграничение между двете самостоятелни административни процедури, а именно: тази по Наредба № 9 от 3.04.2008 г. и тази по реда на ЗУСЕСИФ, като целта на всяка една от тях е да бъде възстановена правомерността на правоотношенията с предмет извършване на разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, с оглед приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Също така следва да се има предвид, че осъществяването на едната или другата от двете административни процедури, не зависи от волята и избора на административния орган, нито пък от желанието на бенефициента (наричан в някои нормативни актове бенефициер). Още повече, че следва да се има предвид, че в „ДВ“ бр. 2 от 3.01.2018 г., Законът за подпомагане на земеделските производители е изменен и допълнен. Законодателят едва с това изменение и допълнение изрично е посочил с новата ал. 5 на чл. 20а от ЗПЗП, че Изпълнителният директор издава решение за финансова корекция за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2, при условията на глава пета, раздел III от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, тоест за в бъдеще след влизане в сила на изменението и допълнението, а не преди тази дата.
Въз основа на гореизложеното неправилно в решението си административния съд е приел, че съобразно ЗУСЕСИФ, в приложимата към датата на издаване на оспореното решение редакция, законът няма за предмет регламентирането на правоотношенията, възникващи по повод на националното съфинансиране на проектите, които получават безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове, като в тази част - по отношение на сумата от финансовата корекция, представляваща национално финансиране процесното решение е отменено. След като решението на първоинстанционния съд е съобразено със събраните по делото доказателства и с Наредба № 9 от 3.04.2008 година и е прието за установено, че бенифициера не е изпълнил задълженията си по поетия ангажимент, то е налице правното основание на чл. 33, ал. 1 от Наредбата, според което в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, то следователно правилно административния орган е определил размера на сумата подлежаща на възстановяване. Съобразно изложеното обжалваното решение в тази му част е неправилно
Настоящият касационен състав счита, че касационната жалба на И.С чрез пълномощника си адв. М.С е неоснователна, тъй като по аргумент на гореизложеното следва да се приеме, че административният орган неправилно се позовавал на нормите на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Ето защо не се налага обсъждането на доводите в касационната жалба относно приложното поле на ЗУСЕСИФ, тъй като не се основават на относими нормативни разпоредби предвид § 4 ал. 3 ДР на ЗУСЕСИФ. Но въпреки направеното по-горе изложение и разграничение, настоящият състав установи, че решението на първоинстанционния съд е съобразено със събраните по делото доказателства и с Наредба № 9 от 3.04.2008 година.
В касационната жалба се съдържа изразено несъгласие с изводите на съда, че решението е издадено от компетентен орган. Същото е неоснователен. Съгласно чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП /в приложимата редакция – обн. ДВ, бр. 12 от 2015 г./ изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. На основание тази разпоредба изпълнителният директор на ДФЗ е издал заповед № 03-РД/286 от 1.02.2017 година, с която е делегирал на директорите на областните дирекции да издават решения за налагане на финансови корекции по цитираните в същата мерки. Неоснователно е и позоваването на чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП, тъй като разпоредбата е нова, обн. ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 година и е неприложима към датата на издаване на процесното решение – 18.10.2017 година. В този смисъл е решение №14949 от 04.12.2018 г., по адм. д. №1716/2018 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение.
На следващо място следва да се има предвид, че административния акт с който е опредлена финансова корекция в размер на 24 446.00лв по Договор № 23/112/08424 от 14.05.2014г. е издаден на 18.10.2017 година. Жалбата на И.С срещу така издадения административен акт е депозирана на 10.11.2017 г. чрез административния орган до Административен съд - София област. ЗУСЕСИФ е обнародван в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г. и влиза в сила на 25.12.2015 г. Към момента на депозиране на жалбата от И.С на 10.11.2017 г. ЗУСЕСИФ е бил приет, поради което спорът правилно е разгледан от административния съд. Затова оплакването за недопустимост на постановеното съдебно решение е неоснователно.
Въз основа на гореизложеното оспореният съдебен акт, се явява постановен при неправилно приложение на материалния закон, поради което обжалваното решение ще следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което жалбата срещу оспорения административен акт да бъде отхвърлена изцяло.
При този изход на делото в касационното производство, разноски не се дължат по отношение на И.С въпреки, че са поискани своевременно. На Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие” София град следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция, при което трябва да се има предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К) (ГПК) в редакцията й след изменението, обнародвано в “Държавен вестник” бр. 8 от 24.01.2017 г., във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ). Съгласно чл. 24 от Наредба за заплащане на правна помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело ще трябва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Четвърто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 715 от 28.06.2018г., на Административен съд София област, постановено по адм. дело № 1116/2017г, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С, със съдебен адрес: [населено място], [адрес], срещу Решение № 23/112/08424/04/01 с изх. № 01-220-6500/101/18.10.2017 г. за налагане на финансова корекция, издадено от Директора на Областна дирекция - София град при Държавен фонд"Земеделие".
ОСЪЖДА И.С да заплати на Областна дирекция на Държавен фонд “Земеделие” – София град, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.