Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от "Блиц сервиз" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от управителя Р.С, чрез пълномощника адв.. Б, против решение № 4390 от 28.06.2018 г., постановено по адм. дело № 4686/2018 г., на Административен съд - София-град (АССГ), Второ отделение, 28 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 3648 от 30.03.2018 г. на Държавната комисия по хазарта (ДКХ).

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се приетото от съда, че в производството пред ДКХ е дадена възможност на дружеството да представи доказателства, както и че са спазени изискванията на чл. 31, ал. 1, т. 3 от ЗХ (ЗАКОН ЗА ХАЗАРТА) (ЗХ) за внасяне на предложение за отнемане на лиценза на касатора, доколкото към момента на внасянето му не е било влязло в сила определението, постановено по адм. дело № 1175/2018 г., предмет на производството по което е отнемането на лиценза на "Б. К. Г" ООД,, т. е. не е бил влязъл в сила и предходния административен акт, послужил за основание за издаване на процесния административен акт. Дружеството не е уведомено за започване на първоначалното адм. производство и в нарушение на чл. 35 от АПК не му е дадена възможност да защити интересите си. Понастоящем с влязло в сила съдебно решение е отменен предходния административен акт, послужил за основание за издаване на процесния, поради което същият е издаден без основание. Иска се отмяна на решението на АССГ и да бъде отменено решението на ДКХ. Претендират се разноски за производството в размер на 2025 лв. за държавна такса и адвокатски хонорар, по представения списък.

Ответникът - Държавната комисия по хазарта не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия състав на Пето отделение, след като обсъди данните по делото и становищата на страните, както и извърши проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на контрол в производството пред АССГ е решение № Р-000030-3648 от 30.03.2018 г. на Държавната комисия по хазарта, с което на основание чл. 22, ал. 1, т. 1 и чл. 86, ал. 1, т. 2 и чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 4, предл. първо от ЗХ (ЗАКОН ЗА ХАЗАРТА) на дружеството - жалбоподател (понастоящем касатор) е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - окончателно отнемане на лиценз за организиране на дейност по внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване, за който е издадено удостоверение № 000030-7548/01.07.2016 г.

Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства и вярно и точно е установил фактите по спора. Приел е за установено, че от представеното удостоверение № 000030-7548/01.07.2016 г. се установява, че дружеството, представлявано от Р.Р и Г.Х притежава лиценз за внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване за срок от пет години.

С решение № 000030-635/19.01.2018 г. ДКХ е наложила принудителна административна мярка – окончателно отнемане на лиценз, за който е издадено удостоверение № 000030-14775/20.12.2017 г. на дружеството "Б. К. Г" ООД, с представляващи Г.П и П.Р, което е оспорено по съдебен ред и е образувано адм. дело № 1175/2018 г. на АССГ. С определение № 1853/20.03.2018 г. постановено по делото, производството е прекратено, поради оттегляне на жалбата.

С предложение № 000030-3229/29.03.2018 г. председателят на ДКХ на основание чл. 31, ал. 1, т. 3 от ЗХ е предложил на комисията да наложат принудителна административна мярка на "Блиц сервиз" ООД, на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от ЗХ, тъй като управителите на дружеството, участват в дружеството с отнет лиценз - "Б. К. Г" ООД като съдружници с размер на дялово участие съответно 850 лева и 900 лева. Предложението е разгледано на заседание на Комисията на 30.03.2018, като с решение по раздел 3, т. 1 взето с единодушие от членовете на комисията е прието налагане на ПАМ, като по т. 2 е отхвърлено искането на дружеството за отлагане разглеждането на предложението за прилагане на ПАМ, с оглед което е издадено оспореното решение. Същото е подписано от всичките членове на ДКХ.

По делото са представени уведомления без дати, от които се установява, че Р.Р и Г.Х са поискали да бъдат освободени като управители на дружеството и с протокол от 30.03.2018 г. от заседание на едноличния собственик на капитала същите са освободени и за управител е назначено друго лице.

При тези фактически данни, от правна страна съдът е приел, че процесния административен акт е издаден от компетентен колективен орган, при спазено изискване за кворум и в съответствие с предоставените му правомощията по чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗХ, като не са допуснати съществени процесуални нарушения в административното производство. В съответствие с изискването на чл. 31, ал. 1, т. 3 от ЗХ председателят на комисията е внесъл предложение, което е разгледано от Комисията в пълен състав, като на заседанието са присъствали и лица по чл. 23, ал. 2 от ЗХ - представители на заинтересованите страни, ведомства, както и представители на браншови организации по хазартните дейности, включително и представители на свързани с "Б. С" ЕООД лица, които са изслушани. Оспореният акт е издаден в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 26 от ЗХ, в това число и мотиви – кратки, ясни и разбираеми. Изрично е посочено, че цитираните лица - управители на дружеството - жалбоподател участват като съдружници с посочения размер на дялово участие в дружеството с отнет лиценз, като са "свързани лица" по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) (ТЗ). Посоченото обосновава, че за жалбоподателя е налице промяна в обстоятелствата, водеща до неизпълнение на условията по чл. 8, ал. 1, т. 4 от ЗХ, поради което правилно е прието наличие на основанието по чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗХ. В този случай ДКХ действа при условията на обвързана компетентност - когато са налице изброените в хипотезата на посочената норма предпоставки, за последната възниква задължение да издаде административен акт със строго определено съдържание. Съдът е отхвърлил възражението, че е следвало да бъде дадена възможност на жалбоподателя да промени правноорганизационната си форма, в това число представляващите и управляващи лица, с оглед това дружеството да не попада в хипотезата на чл. 86, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от ЗХ, като е приел, че решение № 000030-635/19.01.2018 г. на ДКХ, с което е отнет лиценза на "Б. К. Г" ООД е влязло в сила предвид оттеглянето на жалбата против него и жалбоподателят е имал време, считано от 19.01.2018 г. до 29.03.2018 г. да промени правноорганизационната си форма. Съдът е посочил също така, че не е имало причина ДКХ да отлага заседанието, тъй като обстоятелствата по преписката са били изяснени. Що се касае до представените уведомления и протокол от 30.03.2018 г. от заседание на едноличния собственик на капитала на "Блиц сервиз" ЕООД за освобождаването им, съдът не е кредитира същите документи, като е счел, че са създадени за обслужване на съдебното производство, тъй като от справка в търговския регистър е установено, че дружеството е вписано на 08.05.2018 г., като видно от представения в ТР учредителен акт, същият е с дата 25.04.2018 г., поради което не е имало правна възможност за тяхното по-ранно освобождаване. Съгласно справката същите са освободени на 23.05.2018 г. Аналогично - по отношение на "Б. К. Г" ООД, същото е станало ЕООД на 25.04.2018 г., вписано на 23.05.2018 г., включително и заличаването на Рашков и Хаджийски като съдружници. По тези съображения, съдът е приел, че оспореното решение на ДКХ не страда от пороци по чл. 146 от АПК и е отхвърлил жалбата против него. Така постановеното решение е неправилно.

Правилни са изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма и е мотивиран, като са посочени и фактически и правни основания за издаването му.

Не могат да бъдат споделени обаче изводите на съда, че при провеждане на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Дружеството - жалбоподател, понастоящем касатор - "Блиц сервиз" ЕООД има несъмнено качеството на заинтересована страна в административното производство по издаване на оспорения акт, поради което е следвало да му бъде предоставена възможност за участие в същото. Дружеството не е уведомено за започване на производството по отнемане на лиценза му за организиране на дейност по внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване, което е инициирано с предложение на председателя на ДКХ, т. е. налице е нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК. Нормата въвежда уведомяването на заинтересованите лица като гаранция за осъществяване на правата им, още повече че в случая става дума за лице, което евентуално ще е адресат на неблагоприятен акт, който има интерес да защити правата си, като представи становище и доказателства. Жалбоподателят има качеството на "известно" заинтересовано лице по смисъла на чл. 26, ал. 1 от АПК, с оглед нормата на чл. 8 от специалния закон – ЗХ (ЗАКОН ЗА ХАЗАРТА), третираща и случаите на "свързани лица" по смисъла на §1 от ТЗ, която е посочена като правно основание за издаване на оспорения акт. Не само предложението, по което е започнало производството не е съобщено, заинтересованите страни не са уведомени и за насроченото заседание на ДКХ. Нещо повече, когато представител на жалбоподателя се е явил в заседанието, с искане за отлагането на разглеждането на предложението, за да може да осъществи правата по чл. 34 от АПК, съответно да представи доказателства, искането е отхвърлено, с което са нарушени изискванията на чл. 34 и чл. 35 от АПК.Аистративен акт е издаден без в пълнота да са изяснени фактите от обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации.

Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като ако не бе осъществено актът би могъл да има друго съдържание и е основание за отмяната му, което не е констатирано от първоинстанционния съд. Приемайки, че актът е издаден без да са допуснати съществени нарушения в производството, съдът е постановил необосновано решение, в противоречие с нормите на АПК.

Решението на ДКХ страда и от порока материална незаконосъобразност. ДКХ е приела, че са налице основанията на чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗХ, с оглед което е издала обжалваното решение за отнемане на лиценза на дружеството. Съгласно чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗХ, Комисията прилага принудителна административна мярка - окончателно отнемане на издадения лиценз за организиране на хазартни игри или за дейност по чл. 1, т. 2 (както е в случая) когато е налице промяна в обстоятелствата, водеща до неизпълнение на условията по чл. 7, ал. 1 и по чл. 8 от ЗХ. ДКХ е приела, че са налице основанията по чл. 8, ал. 1, т. 4 от ЗХ, тъй като управителите на дружеството - жалбоподател са участвали в дружество, на което окончателно е отнет лицензът за организиране на хазартна дейност. В тази връзка е приела, че окончателно е отнет лиценза на дружеството "Б. К. Г" ООД, тъй като административния акт за отнемането му - решение № 000030-635 от 19.01.2018 г. на ДКХ се е стабилизирал, тъй като е прекратено съдебното производство по неговото оспорване. Този извод с оглед данните по преписката е необоснован.

Съдебното производство е прекратено с определение от 20.03.2018 г., което подлежи на обжалване в седемдневен срок от съобщаването му на страните. Към момента на изготвянето на предложението на председателя на ДКХ за издаване на процесния акт - 29.03.2018 г., няма данни дали определението е съобщено на страните и дали е влязло в сила, както се твърди в предложението. Такива данни липсват и към датата на приемане на акта - 30.03.2018 г.

При липсата на доказателства за влизането в сила на обжалвания административен акт, от който да следва настъпване на обстоятелства по чл. 8, ал. 1, т. 4 от ЗХ, съответно наличие на основанието по чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗХ, издаденият акт е незаконосъобразен - издаден при липса на правно основание, което също не е констатирано от АССГ.

Освен изложеното, от представеното в настоящото касационно производство съдебно решение № 4951 от 23.07.2018 г. на АССГ, Второ отделение, 48-ми състав, постановено по адм. дело № 6098/2018 г., влязло в сила на 08.08.2018 г., се установява, че със същото е отменено решение № 000030-635 от 19.01.2018 г. на ДКХ, с което на дружеството "Б. К. Г" ООД е приложена принудителна административна мярка на основание чл. 86, ал. 1, т. 9 от ЗХ – за игри с игрални автомати за игрална зала – окончателно отнемане на издадения лиценз. С отмяната на цитираното решение на ДКХ, което е основание за налагане и на процесната ПАМ на жалбоподателя, е отпаднало основанието, което е довело до приемане на процесното решение № 000030-3648/30.03.2018 г. на ДКХ и същото следва да бъде отменено и на това основание.

По изложените съображения, решението на АССГ, предмет на контрол следва да бъде отменено, като неправилно и тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не са допуснати съществени процесуални нарушения, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество. Оспореното решение на ДКХ следва да бъде отменено като постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материално незаконосъобразно.

С оглед изхода на делото е основателна своевременно заявената претенцията на касатора за присъждане на разноски за производството, които се претендират в общ размер от 2025 лв. по представения списък, от които 25 лв. заплатена държавна такса, видно от вносна бележка и 2000 лева адвокатски хонорар, действително заплатен, видно от договор за правна защита и съдействие от 07.08.2018 г.

Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4390 от 28.06.2018 г., постановено по адм. дело № 4686/2018 г., на Административен съд - София-град, Второ отделение, 28 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ решение № 3648 от 30.03.2018 г, издадено от Държавната комисия по хазарта, с което на с което на основание чл. 22, ал. 1, т. 1 и чл. 86, ал. 1, т. 2 и чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 4, предл. първо от ЗХ (ЗАКОН ЗА ХАЗАРТА) на "Б. С" ООД е приложена принудителна административна мярка - окончателно отнемане на лиценз за организиране на дейност по внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване, за който е издадено удостоверение № 000030-7548 от 01.07.2016 г.

ОСЪЖДА Държавната комисия по хазарта да заплати на "Б. С" ЕООД, ЕИК 831770156, сумата от 2025 (две хиляди и двадесет и пет) лева, разноски за производството.

Решението не подлежи на обжалване.