Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, против решение № 33/13.02.2019 г. на Административен съд Кюстендил, постановено по адм. д. № 477 по описа за 2018 г. на този съд, с което е отменен Ревизионен акт № Р-22222517001745-091-001/24.07.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден от директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП - София с решение №1558/10.10.2018г., за ангажирана на ревизираното лице „Мегаинвест-холд“ ЕООД солидарна отговорност по чл. 177 от ЗДДС (ЗАКОН ЗА Д. В. Д СТОЙНОСТ) за данъчен период от 01.09.2015 г. - 30.09.2015 г. за невнесен от „Дженерал Ди Си Трейд“ ЕООД данък върху добавената стойност в общ размер на 96 000 лв. и лихви 27 05, 15 лв., за извършени от същото дружество доставки.
От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Изложени са доводи, че между ревизираното лице и сочения за доставчик по фактурите „Дженерал Ди Си Трейд“ ЕООД е сключена привидна сделка за покупко-продажба на МПС, с която се прикрива действителното придобиване на стоките от ревизираното лице директно от чуждестранния търговец. Касаторът твърди, че придобиването на товарните автомобили е организирано и осъществено от ревизираното дружество, което е реалния получател, чрез пряка договореност с чуждестранния търговец, без доказателства стоките да са получени от „Дженерал Ди Си Трейд“ ЕООД. Твърди и че ревизираното лице е знаело, че дължимият данък по доставката няма да бъде внесен от доставчика. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.
Ответникът по касационната жалба – „Мегаинвест-холд“ ЕООД, ЕИК 109514979, чрез процесуален представител адв.. Б, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Прави искане за присъждане на разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
За да постанови процесното решение съдът е счел за установено следното: Предмет на обжалване е Ревизионен акт Р-22222517001745-091-001/24.07.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден от директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП - София с решение №1558/10.10.2018г., с който на ревизираното лице „Мегаинвест-холд“ ЕООД е ангажирана солидарна отговорност по чл. 177 от ЗДДС (ЗАКОН ЗА Д. В. Д СТОЙНОСТ) за данъчен период от 01.09.2015 г. - 30.09.2015 г. за невнесен от „Дженерал Ди Си Трейд“ ЕООД данък върху добавената стойност в общ размер на 96 000 лв. и лихви 27 05, 15 лв., за извършени от същото дружество доставки.
Съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка.
Първоинстанционният съд е стигнал до извод, че не са изпълнени кумулативно предвидените елементи на фактическия състав по чл. 177 ЗДДС и отговорността на ревизираното е била ангажирана неправомерно, поради което е отменил процесния РА.Аистративният съд е приел, че oт установените факти и събраните доказателства не се доказва предпоставката по чл. 177, ал. 3, т. 2, пр. 1 ЗДДС – облагаемите доставки по фактурите, по които ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит да са привидни. Приел е за необоснован извода на органите по приходите, че автомобилите са получени от ревизираното лице директно от чуждестранния търговец AWL Trucks, тъй като е установено, че вътреобщностното придобиване на 5 бр. автомобила се е уговаряло в полза на „Дженерал Ди Си Трейд“ ЕООД - София като поръчка от ревизираното лице „Мегаинвест-холд“ ЕООД, което свързва потенциални клиенти с доставчици чрез е-мейли, изпращани от управителя на ревизираното дружеството. Според съда фактът, че цялата дейност по покупката, продажбата и доставката на 5 бр.МПС е извършена от управителя на ревизираното дружество; че банковите сметки на доставчика и купувача се намират в една и съща банка; че сметката на доставчика е открита в деня на закупуване на товарните автомобили от Великобритания; че сметката на доставчика е захранвана със средства превеждани от купувача; че МПС-тата са регистрирани в страната за първи път на името на купувача, не са достатъчни да докажат твърденията на приходния орган за знание на ревизираното лице и привидност на сключените сделки.
Така постановеното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно.
Спорът по делото касае налице ли са предпоставките за прилагане на чл. 177, ал. 1 във вр. с ал. 3, т. 2, пр. 1 от ЗДДС, а именно привидна сделка като кумулативно необходимо условие за действие на презумцията за знание съгласно чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДДС.
Разпоредбата на чл. 177, ал. 1 ЗДДС регламентира солидарна отговорност на регистрирано лице - получател по облагаема доставка за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото първият е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 от ДОПК. По аргумент, изведен от ал. 3 на чл. 177 ЗДДС и за целите на ал. 2, се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. За да се ангажира солидарната отговорност на получателя, следва да бъдат установени предвидените в цитираната разпоредба предпоставки. Доказателствената тежест за това се носи от приходния орган.
Настоящата инстанция счита, че административният съд правилно е приел за неосъществени правните последици на фактите, за които носещата доказателствената тежест приходна администрация /арг. чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/ не е провела убедително доказване. Съвкупната преценка на доказателствата по делото не установява наличие на пряка договореност между ревизираното лице и английското търговско дружество, нито получаване на процесните МПС директно от чуждестранния доставчик, което да обоснове извод за наличие на привидност в седлката между „Мегаинвест-холд“ ЕООД и „Дженерал Ди Си Трейд“ ЕООД. Действително в противоречие с търговската практика и житейската логика е търговецът да сключи сделка при неизгодни за него условия, в случая – да закупи фактурираните МПС на значително по-висока цена от тази, която той самия е договорил с английско дружество доставчик, в полза на третото лице –„Дженерал Ди Си Трейд“ ЕООД, от което впоследствие закупува автомобилите. Както правилно сочи приходният орган, ревизираното лице не може да не е знаело за осъществените сделки между двете дружества, както и техните условия, предвид безспорно доказаното, че лично управителят на ревизираното лице е бил пряк участник при сключването на тези сделки. Същевременно, обаче, настоящият състав намира, че липсват доказателства в подкрепа на твърдението на приходния орган за това, че ревизираното дружество е закупило и получило пряко процесните МПС от английския търговец като пряк доставчик. Видно от преписката инвойса за доставката и товарителницата /ЧМР/ са с издател английското дружество AWL Truck и получател – „Дженерал Ди Си Трейд“ ЕООД, от който се твърди, че ревизираното лице е придобило собствеността върху специалните автомобили. В документите, съпровождащи доставката, ревизираното лице не фигурира. Напротив, към фактурите са представени договори за покупко-продажба и приемо-предавателни протоколи за предаване на стоките от „Дженерал Ди Си Трейд“ ЕООД към „Мегаинвест-холд“ ЕООД. Фактът, че банковите сметки на двете дружества са в една и съща банка и съгласно справката „Дженерал Ди Си Трейд“ ЕООД е платило задължението си към AWL Truck по издадения инвойс със средствата, преведени от ревизираното лице на същата дата по двете процесни фактури не може да е индикация за привидна сделка, както правилно приема и първоинстанционният съд. При положение, че не са събрани доказателства и съответно не е доказано придобиването на превозните средства от „Мегаинвест-холд“ ЕООД от търговеца от Великобритания, то твърдението за симулативна покупко-продажба на същите МПС между „Дженерал Ди Си Трейд“ ЕООД и „Мегаинвест-холд“ ЕООД почива на предположения, което е недопустимо. Законосъобразното установяване на публични задължения изисква пълно и безпротиворечиво доказване на фактическия състав, който ги поражда. Пълно е доказването, при което се създава сигурно убеждение за истинността на фактическото твърдение, в случая – за наличие на прикрита сделка, която да обоснове и знание на РЛ, че данъкът по процесните фактури, по които дружеството е получател няма да бъде внесен от доставчика. Касационният съд намира, че не са събрани в тази връзка доказателства. Релевантният момент, към който следва да е налице знание е най-късно издаването на фактурата. Преки доказателства в горния смисъл не са събрани по делото.
По изложените съображения настоящият касационен състав на ВАС приема за недоказано в процесния случай на условието по чл. 177, ал. 2 от ЗДДС. Поради липсата на един от кумулативните елементи от фактически състав, отговорността по чл. 177 ЗДДС не може да бъде реализирана.
Във връзка с гореизложеното първоинстанционното решение като правилно постановено следва да се остави в сила.
С оглед резултатът по делото на ответника по касация се следват разноски, но предвид изричното заявление на процесуалния представител, че такива не са извършени и не се претендират, не следва и да бъдат присъдени.
Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 33/13.02.2019 г., постановено по адм. д. № 477/2018 г. по описа на Административен съд-Кюстендил. Решението е окончателно.