Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК)- Североизточен район против решение № 2409 от 12. 12. 2018 г. по адм. дело № 685/ 2018 г. на Административен съд – Варна, с което е отменена заповед № ДК-10-СИР-02/ 25.01.2018 г. на същия административен орган и са отхвърлени жалбите на „Рива инвест“ ООД, гр. В., Т.П, К.П, П.П и на С.Н против заповед № 07/ 24.11.2017 г. на главния архитект на район „В. В“, община В., с която е отказано да се съгласува и одобри инвестиционен проект за жилищна сграда в УПИ Х-304 по плана на II микрорайон, ж. к. „В. В“, община В. с възложители „Рива инвест“ ООД, Т.П, К.П, П.П и С.Н.Ж поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като не е съобразена разпоредбата на чл. 216, ал. 6 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ). Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбите против акта на началника на РДНСК - Североизточен район да бъдат отхвърлени.

Ответникът главният архитект на район „В. В“, община В. с писмено становище оспорва касационната жалба и моли съдебният акт да бъде оставен в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците „Рива инвест“ ООД, гр. В., Т.П, К.П, П.П и С.Н не изразяват становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана...