Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ЕТ "А.Я", със седалище и адрес на управление: [населено място] против решение № 774 от 09.07.2018 г. по адм. дело № 810/2017 г. на Административен съд – София - област, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-04-422/31.07.2017 г., издадена от кмета на община К..

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – кметът на община К., чрез юрк.. Ц в писмен отговор оспорва жалбата, като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна.

Производството пред Административен съд - София област е образувано по жалба на ЕТ "А.Я" против заповед № РД-04-422/31.07.2017 г., издадена от кмета на община К., с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „временна тоалетна“, находящ се в УПИ V – 680 в кв. 71, по плана на гр. К..

За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за изцяло законосъобразна, без наличие на основания по чл. 146 АПК. Счетено е, че обективният факт на липса на изискуемите строителни книжа е достатъчно основание за премахване на строежа, който не е търпим. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Въз основа на събраните...