Образувано е по касационна жалба на кмета на р-н „Приморски”, община-Варна, против решение №2310 от 28.11.2018г. постановено по адм. дело №3521/2017г. на Административен съд Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответниците: Т.Д, И.И и Г.И, редовно призовани, не се явяват. От същите, чрез пълномощника им – адв.. П, е постъпил отговор, с който оспорват касационната жалба като неоснователна.Претендират за разноски.
Ответниците: Р.Р, Ж.Д, К.Р, П.Р и П.Р, редовно призовани, не се явяват. От същите, чрез процесуалният им представител – адв.. И, е постъпил отговор, с който изразяват становище за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Претендират за разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
С обжалваното решение е отменена Заповед №543/14.11.2017г. на кмета на р-н „Приморски” при община-Варна, с която на Т.Д, Г.И и И.И, тримата от [населено място], е наредено да премахнат незаконен строеж:”Масивна двуетажна сграда с едноетажна допълващо застрояване” в ПИ с идентификатор 10135.2515.212 по КККР на гр. В., с. о.”Ален мак”, кв.”Виница”, гр. В., като извършен без строителни книжа. Заповедта е издадена на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, .2 ЗУТ.
Прието е от съда, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 35 и чл. 36 АПК, изразяващи се в погрешно посочени адресати, които са извън лицата по §3 от ДР на Наредба №13/2001г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи, както и в годината на извършване на строежа – 1979г., без доказателства за това, включително и липсата на мотиви за търпимостта му.
1.Решението е недопустимо по отношение участието на ответниците Р.Р, Ж.Д, К.Р, П.Р и П.Р, като заинтересовани страни в съдебно-административното производство пред АС-Варна. Такива страни са само адресатите на заповедта за премахване, но не и тези лица, които се явяват сигнализатори до органа за премахване на незаконния строеж. Сигнализаторите, пък дори и да са собственици на имота, върху който се намира строежа, както е в случая, не са такива заинтересовани лица в производството по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, тъй като не са адресати на оспорената заповед и спрямо тях същата не създава пряко задължения. Поради това като недопустимо по отношение на тези лица, обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а производството – прекратено.
2. По отношение на останалите страни обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.
Незаконосъобразно е приетото от съда, че заповедта е с адресати, които не са сред лицата по §3 от ДР на Наредба №13/2001г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях. Съгласно §3, ал. 1 от цит. наредба, адресати на заповедта са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване. Част от тези лица са посочени и в чл. 225а, ал. 5 и в чл. 225, ал. 6 ЗУТ като отговорни за принудителното премахване, сред които са и извършителите. А съгласно §3, ал. 2 от наредбата /изм.-Д.в. бр. 20/2014г./, в случай на смърт на някои от посочените в чл. 225, ал. 6 ЗУТ лица, отговорността се поема от техните наследници съгласно ЗН (ЗАКОН ЗА НАСЛЕДСТВОТО).Оспорващите, в лицето на Т.Д, И.И и Г.И, са точно такива наследници на извършителя, поради което посочването им като адресати в процесната заповед за премахване, е законосъобразно. Още повече, че адресатите на заповедта по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, се определят от издателя й, в изпълнение на дискреационната власт с която разполага Изборът в случая това да са наследниците на извършителя, а не собствениците на терена, е негово право. Като е приел обратното, съдът е приложил неправилно закона и решението му е неправилно.
В нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 172а, ал. 2 АПК, съдът не е изложил мотиви за наличие на незаконен строеж, в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, което е бил длъжен да направи. Липсват и мотиви за наличие или не на предпоставките на §16, ал. 1, 2 и 3 ПР ЗУТ, респ. на §127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ, относими към търпимите строежи, спрямо приетата от съда година на извършване на строежа. Съдът само е констатирал, че годината посочена в заповедта, като време на извършване на строежа, противоречи на заповед №121/17.03.2017г., но същевременно е пропуснал да направи изводи коя е приетата от него година на извършване на строежа, както и дали същият е търпим строеж в някой от хипотезите на цитираните по-горе разпоредби. Независимо дали органът е изложил мотиви по въпроса, съдът е бил длъжен служебно да изведе фактически и правни изводи относно търпимостта, като касационната инстанция не би могла да направи това за първи път, с оглед нарушаване правото на страните.
От изложеното следва, че липсата на мотиви по посочените по-горе въпроси, които са такива по същество, възпрепятства касационната инстанция при проверката й за правилно приложение на материалния закон.
Следва обжалваното решение като неправилно да бъде отменено и делото върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав, за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.
При този резултат, по искането за разноски на страните пред ВАС, се дължи произнасяне от първоинстанционния съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане – чл. 226, ал. 3 АПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №2310 от 28.11.2018г. постановено по адм. дело №3521/2017г. на Административен съд - Варна, по отношение на: Р.Р, Ж.Д, К.Р, П.Р и П.Р, всички от [населено място], като ПРЕКРАТЯВА делото спрямо тях.
ОТМЕНЯ решение №2310 от 28.11.2018г. постановено по адм. дело №3521/2017г. на Административен съд – Варна, пети състав.
ВРЪЩА делото на същия съд, за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване.