Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Телепойнт“ ООД, представлявано от управителя А.З, подадена чрез пълномощник адв.. Р, против решение № 169 от 08.01.2019 г., постановено по адм. дело № 10202/2018 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, второ отделение, 28 състав. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението, поради наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените оплаквания в жалбата се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменено предписание на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, съдържащо се в т. 3 от протокол за извършена проверка № ПР1826638/20.08.2018 г.

Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. С., не изразява становище по подадената касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е т. 3 от Протокол за извършена проверка /ПИП/ № ПР1826638/20.08.2018 г. и решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 22.08.2018 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. С., в която е обективирано задължително предписание за работодателя „Телепойнт“ ООД да разреши на А.И да ползва отпуск по чл. 163, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ в размер на 410 дни, считано от деня посочен в заявлението.

След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд е приел, че оспоренoтo решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при правилно приложение на съдопроизводствените правила, материалния закон и целта му.

Изложени са подробни мотиви, че в случая административният орган правилно е...