Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на шести октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. Д. ЧЛЕНОВЕ:Е. М. М. Н. при секретар Н. А. и с участието
на прокурора Момчил Тараланскиизслуша докладваното от съдиятаЕ. М. по адм. дело № 7686/2021
Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на В. Г. от гр. Белоградчик, обл. Видин, чрез адв. И. против решение № 53 от 10.06.2021 г., постановено по адм. дело № 13/2021 г. по описа на Административен съд – Видин, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 1/07.02.2020 г. на Кмета на О. Б. издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя.
В касационната жалба се излагат оплаквания, че решението е необосновано и неправилно и се иска неговата отмяна, след което да се постанови друго по същество на спора, с което да се отмени заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, както и да се присъдят понесените от жалбоподателя разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът – Кметът на О. Б. чрез адв. Д., оспорва жалбата. Счита постановеното решение за правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира адвокатско възнагражение пред настоящата инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна – участник в първоинстанционното производство. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, намира същата за неоснователна, по следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. Г. срещу заповед № 1/07.02.2020 г. на Кмет на О. Б. издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, с която е прекратено служебното му правоотношение за длъжността „началник отдел Управление на заетост по програми и проекти /УЗПП/“ в Дирекция „Устройство на територията и стопански дейности /УТСД/“ в общинската администрация, с ранг III младши, считано от 09.02.2020 г.
За да постанови обжалваното решение Административен съд - Видин е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган – Кметът на О. Б. в чиято структура е бил назначен жалбоподателят и който е орган по назначаването, съгласно разпоредбата на чл. 108 ЗДСл. във вр. чл. 44, ал. 1, т. 3 ЗМСМА.; отговаря на изискванията за форма – посочени са фактическите и правни основания за издаването й; издадена е при спазване на административнопроизводствените правила – отправено е предизвестие до държавния служител, като за неспазване на срока е наредено изплащането на обезщетение, съгласно чл. 106, ал. 4 ЗДСл.; при правилно приложение на материалния закон.
При сравнение на представените по делото длъжностни разписания от 01.02.2019 г. и от 01.01.2020 г., надлежно утвърдени от кмета на О. Б. съдът е установил, че отделът „Управление на заетост по програми и проекти“, чийто началник е бил жалбоподателят, е престанал да съществува. Като доказателства в този смисъл е приета и „Структура на общинска администрация – О. Б. , в сила от 01.02.2019 г. и от 01.01.2020 г. След анализ на доказателствата съдът е установил, че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от В. Г.. Отделът, ръководен от него е премахнат, премахнати са и щатните бройки в този отдел, като нормативно определена позиция. Установено е още, че липсва аналогична длъжност по идентификационни белези, към която да са прехвърлени в пълен обем функциите и задълженията на закритата длъжност на жалбоподателя - „началник отдел УЗПП“ в Дирекция „УТСД“ в общинската администрация, с ранг III младши (която е ръководна). Функциите и задълженията са били прехвърлени и разпределени на други длъжности в отдел „Програми, проекти и обществени поръчки“, „Управление и стопанисване на общинските гори“, „Териториално и селищно устройство, управление на общинска собственост“ и Дирекция „ФСД и АПОН“.
Въз основа на тази фактическа установеност съдът е извел заключение за правомерно уволнение на държавния служител. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Изводите на инстанцията по същество за законосъобразност на оспорената заповед, на всички основания по чл. 146 от АПК, във връзка с чл. 168 АПК, са направени въз основа на доказателствата по делото и приетата съдебно-икономическа експертиза. При изпълнение на задължителните указания, дадени в отменителното решение на ВАС при първоначалното разглеждане на делото пред касационната инстанция, съдът е събрал всички релевантни за правилното решаване на спора доказателства, анализирал ги е в тяхната съвкупност и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи.
При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Спрямо установените и релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон, като изводът му за липса на отменителни основания по отношение на обжалваната заповед е правилен. Не се констатират съществени нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост.
В съответствие с доказателствата по делото и приложимите материалноправни разпоредби, първоинстанционният съд е формирал верен и обоснован извод за законосъобразност на заповед № 1/07.02.2020 г. издадена от Кмета на община Белоградчик, издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. В случая е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателя длъжност, като правопораждащ правото на уволнение юридически факт.
По дефиниция длъжността се свързва с изпълнение на конкретен вид дейност, която може да се извършва от едно или повече лица, чийто брой (щат) в рамките на нормативно предвидената обща численост на служителите се определя от органа по назначаване. В контекста на релевантната правна уредба, за да е налице съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е необходимо кумулативно да са налице двете предпоставки от фактическия състав на правната норма: 1. длъжността да е отпаднала (вече не фигурира) като нормативно определена позиция в щатното разписание на съответната администрация; 2. Да е налице премахване на функциите, задачите и задълженията, установени с длъжностната характеристика, или респ. - тяхното изменение да е толкова значително, че новата им съвкупност и критериите за тяхното осъществяване да налагат извод за наличие на качествено нова длъжност. По преценка на органа по назначаването може да се преустанови някоя от осъществяваните в администрацията видове дейност или да се намали обемът на дейността, което се изразява в премахване на предвидените в длъжностното разписание щатни бройки. И в двата случая е налице съкращаване на длъжността като основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл.
Анализът на щатните разписания и на приложените по делото длъжностни характеристики води на извод, че функциите и задачите, които е осъществявал Гайтански като „началник отдел УЗПП“ в Дирекция „УТСД“ в общинската администрация, с ранг III младши продължават да съществуват, като са преразпределени в други отдели.
В рамките на предоставената му оперативна самостоятелност органът по назначаването разполага с възможността да извършва структурни промени, водещи до закриване на едни длъжности и разкриване на други длъжности, като тези действия са извън обхвата на съдебния контрол. Въпрос на собствено усмотрение на органа е определянето на наименованието и съответната система от функции, задължения и изисквания на всяка една длъжност в нормативно установените административни звена и допълнително обособените с щатното разписание отдели и сектори на тези звена (Арг.: чл. 11, вр. с чл. 4 ЗЗД). Свободната преценка е важима и по въпроса коя от няколкото длъжности да бъде премахната (като система от функции, задължения и изисквания) при реално съкращаване на длъжности, свързано с намаляване на бройки длъжности от щатното разписание или тяхна трансформация в рамките на общата численост, нормативно установена от съответния УП.
В този смисъл, целесъобразността на вътрешно-организационното управление и на кадровата политика на ръководителя на ведомството не е елемент от съдебната проверка. С оглед на това кои служители, заемащи подлежащи на съкращаване длъжности ще бъдат освободени от органа по назначаването не е въпрос на добросъвестно упражняване на правомощията му по управление на структурата, а въпрос на преценка по целесъобразност с оглед ефикасността на функциониране на администрацията.
Законът не изисква специална мотивировка и не свързва уволнението с определено поведение на служителя, а с политика на редуциране на длъжностите, която се провежда по целесъобразност на органа по назначаването. Преценката му кой държавен служител да освободи е израз на оперативна самостоятелност и не подлежи на съдебен контрол, защото за него не съществува законово регламентирано задължение за извършване на подбор. След като приложимият закон не овластява органа по назначаването да прави подбор, той не е длъжен и не би могъл да извърши такъв при промени в щатното (длъжностното) разписание. Съдебният контрол е приложим само по отношение на законосъобразността на акта, с който е прекратено служебното правоотношение, поради което съдът не следва да обсъжда и да прави сравнение с други длъжности, т. к. липсва съдържателно припокриване на длъжностните им характеристики с тази на заеманата от Гайтански длъжност.
Неотносим към законосъобразността на разпореденото прекратяване на служебното правоотношение е и последващият факт, че след издаване на заповедта част от длъжностите в отдела са заети от преназначени служители. Предметът на спора е очертан от въпроса осъществено ли е действително съкращаване на длъжността, заемана от уволнения служител, чийто положителен отговор в случая обосновава неоснователността на първоинстанционното оспорване.
Предвид изложеното, не е налице соченото в касационната жалба нарушение на приложимия закон, изразяващо се в липса на материалноправно основание за прекратяване на служебното правоотношение към датата на издаване на заповедта на органа по назначаването. При липса на релевираните касационни основания, оспореното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на разноски представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък с разноски.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, пето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 53 от 10.06.2021 г., постановено по адм. дело № 13/2021 г. по описа на Административен съд – Видин.
ОСЪЖДА В. Г. от гр. Белоградчик да заплати на О. Б. разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 650 (шестстотин и петдесет) лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Диана Добрева
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Еманоил Митев
/п/ Мария Николова