Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя С. М. В., чрез адв. Р. Т., срещу решение № 76/14.01.2015г. по в. гр. д. № 1069/2012г. на Софийски апелативен съд, ГК, II състав, с което е обезсилено решение от 07.12.2011г. по гр. д. № 5128/2009г. на Софийски градски съд, 1 ГО, 4-ри състав, в уважената част на исковете и в частта на разноските и е прекратено производството по гр. д. № 1069/2012г. на САС,ГК, 2-ри състав.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касацията С. О. Н. с писмения си отговор на касационната жалба оспорва наличието на основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по същество основателността на касационната жалба.

Върховният касационен, ТО, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил съображения, че според наведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, касаторът претендира ответникът в качеството си на управител да е причинил имуществена вреда на дружеството – кражба на собствен на последното лек автомобил от неизвестно лице, извършена по вина на ответника, който е оставил автомобила без надзор, с контактен ключ на таблото и работещ двигател. САС е приел, че СГС е намерил за доказани горните релевантни факти и е ангажирал отговорността на управителя до размера на претендираната сума от 27 518, 53 лв. Според апелативната инстанция наличието на решение на едноличния собственик на капитала по чл. 137, т. 8 ТЗ за предявяване на иск по чл. 145 ТЗ, когато такъв е заведен срещу лице, което към момента на предявяване на иска е било освободено като управител на дружеството-ищец, е абсолютна процесуална предпоставка за търсене на имуществена отговорност на управителя за причинени на дружеството вреди, за която съдът е длъжен да следи служебно. САС е заключил, че първоинстанционният съд не е съобразил липсата на решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ в конкретния казус, поради което е направил извод, че атакуваното първоинстанционно решение в обжалваната му уважителна част е недопустимо.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: „1. Отговорността, която носи управителя на Е. за увреждане на материален актив, собственост на дружеството в резултат на небрежност– оставил без надзор, отключено, с работещ двигател и ключ на арматурното табло МПС, поради което същото е било противозаконно отнето от неизвестен извършител, деликтна ли е по смисъла на чл. 45 ЗЗД или договорна по смисъла на чл. 145 ТЗ, произтичаща от органното му правоотношение с дружеството?; 2/ Необходимо ли е решение на ОС на съдружниците / решение на едноличния собственик на капитала/ по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ и представлява ли то абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск с правно осн. чл. 145 ТЗ от О. срещу бивш управител, когато към датата на предявяване на иска е бил освободен от тази длъжност и това му качество е било заличено от търговския регистър? ; 3/ При предявяване на иск по чл. 145 ТЗ срещу бивш управител, съдът задължен ли е служебно да следи за наличието на решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ при положение, че нито в отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК, нито във въззивната жалба е направено възражение от ответната страна / въззивника/ в това отношение?“. Като допълнителен критерий за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава по първия формулиран въпрос - на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като счита, че по него съдилищата се произнасят противоречиво /без да сочи създадена в противоположна на обжалваното въззивно решение практика по този въпрос/ и същият е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. По втория от поставените правни въпроси също намира, че са налице селективните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, Като по отношение на създадената противоречива според него практика на съдилищата касаторът се позовава на Решение № 2329/15.12.2014г. по гр. д. № 2738/2913г. на САС, ГК, 8-ми състав; Решение № 115/27.11.2012г. на ВКС по т. д. № 61/2011г. на ВКС, II т. о. и Решение № 41/29.04.2009г. по т. д. № 669/2008г. на ВКС, I т. о. Третият поставен в изложението въпрос се свързва с допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, при изложени от касатора съображения, че липсва създадена задължителна практика по въпроса дали съдът е длъжен служебно да следи за наличие на решение на ОС на съдружниците по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ в хипотезата на предявен иск за реализиране на отговорността на бивш управител.

Настоящият състав на ВКС намира следното:

Отговорът на първия поставен от касатора въпрос предполага обсъждане не само на изложените във въпроса факти, а и конкретни такива относно обема на възложената от закона, дружествения договор, договор за възлагане на управлението конкретна компетентност на ответника-управител. Следователно касае проверка на въззивното решение по същество, която не попада в предметния обхват на настоящата селективна фаза на касационното производство. Поради което засягането на така формулирания от касатора въпрос в мотивите на обжалваното въззивно решение не е достатъчно, за да се обоснове извод, че произнасянето на САС само по него е обусловило крайния изход на спора. Предвид липсата на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК атакуваното съдебно решение не следва да се допуска до касационно обжалване по коментирания правен въпрос.

Вторият и третият въпрос, които са взаимно свързани, като отговорът на първия от тях обуславия разрешението по следващия, касаят допустимостта на иска по чл. 145 ТЗ и по тях има формирани решаващи изводи от въззивния съд. По така поставените въпроси са постановени по реда на чл. 290 ГПК: Решение № 41/29.04.2009г. по т. д. № 669/2008г. на ВКС, II т. о. и Решение №115/27.11.2012г. по т. д.№ 61/2011г. на ВКС, II т. о., в които е даден отговор на същите правни въпроси. Следователно са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване за проверка съответствието на въззивния акт с практиката на ВКС по уточнените от настоящия състав, съобразно разясненията по т. 1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС относно правомощията на касационната инстанция, въпроси: Представлява ли решението на общото събрание на О. / решението на едноличния собственик на капитала/ по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска с правно осн. чл. 145 ТЗ от О. /Е./ срещу бивш управител, който към датата на предявяване на иска е бил освободен от тази длъжност и това му качество е било заличено от търговския регистър? Длъжен ли е съдът да следи служебно за наличието на решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ при предявяване на иск по чл. 145 ТЗ срещу бивш управител при липса на надлежно възражение от ответника в тази връзка?, Наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК изключва изследване на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

На осн. чл. 18, ал. 1, т. 2 от ТДТГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 521лв. по сметка на ВКС.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 76/14.01.2015г. по в. гр. д. № 1069/2012г. на Софийски апелативен съд, ГК, II състав.

УКАЗВА на касатора [фирма], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 521 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.

Да се изпрати съобщение на касатора.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I т. о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: