Договор за заем * прекомерност на неустойка * оспорване на частен документ * доказателствена тежест

Р Е Ш Е Н И Е

№ 223

гр. София, 19.04.2016 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на седми декември през две хиляди и петнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

При секретаря Петя Кръстева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №3633 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Д. К. срещу решение №1446/09.07.2014г. по гр. д.№369/2014г. на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав, в частта, с която е потвърдено решение №4261/23.10.2013г. по гр. д. №503/2011г. на Благоевградски окръжен съд, в частта, с която Д. Д. К. е осъдена да заплати на [фирма], [населено място], сумата от 33 748 лева, представляваща дължима сума по договор за паричен заем от 02.09.2009г. и сумата от 6 749, 60 лева, представляваща неустойка по чл. 6 от договора за паричен заем от 02.09.2009г.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касационната жалбоподателка поддържа, че въззивният съд неправилно е приел за доказано наличието на валидно сключен договор за заем между нея и ищцовото дружество. Твърди, че една от характеристиките на договора за заем е неговата кауза, която също подлежи на доказване, а въззивният съд, въпреки възраженията във въззивната жалба, не е изследвал наличието на кауза за сключване на договор за заем със срок на връщане от един месец. Оспорва изводите на въззивния съд, че заверката, направена от нотариус на фотокопие от оригинала на договора за заем от 02.09.2009г....