Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Г.М против решение № 34/18.04.2018 г. по адм. дело № 35/2018 г. на Административен съд – Видин, с което са отхвърлени съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Комисията за защита от дискриминация (КЗД) за присъждане на обезщетения за вреди в резултат на незаконосъобразни фактически бездействия, както следва: за претърпени имуществени вреди в размер на 197 278.50 лв., ведно със законната лихва за всеки месец до момента на издължаване на сумата, както и за претърпени неимуществени вреди в размер на 400 000.00 лв., ведно със законната лихва до окончателното издължаване.

Касаторът се представлява в процеса от своя родител С.М – надлежно упълномощен на основание чл. 32, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. В касационната жалба и в хода на делото по същество се поддържа, че решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Възраженията са насочени към несъобразяване на решението с факта на невъвеждането (нетранспониране) в националното ни право на изискванията на чл. 7 и чл. 8 от Директива 2002/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 година за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност (Директива 2002/14/ЕО) във вр. с приложението на чл. 24 и чл. 28 от Европейската социална харта (ЕСХ). Възразява се и против пропуск на съда да отчете изпълнението от страна на ответната страна (КЗД) на задълженията на държавата по отношение на мерките по чл. 24 и чл. 25 от Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на...