Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на К.Б против отменително решение по адм. д.№ 85/ 2018 г. по описа на Административен съд - Смолян. Иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата на РДГ-Смолян. Развива подробни съображения за материална незаконосъобразност. Твърди, че разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от ЗЗДискр. съдържа забрана, с която първоинстанционният съд не се е съобразил. Обжалвал е откази на директора на РДГ-Смолян за повишаване на трудово възнаграждение. Твърди, че е третиран различно във връзка със заплащане на пътните разходи. Иска отмяна на съдебния акт с мотиви, че няма разминаване между т. 1 и т. 5 от Решението на КЗДискр. Неясни са мотивите на съда във връзка с дисциплинарните нарушения и наложените дисциплинарни наказания и относимостта им към предмета а спора.

Ответната страна КЗДискр. не оспорва касационната жалба.

Ответната страна РДГ-Смолян оспорва касационната жалба като неоснователна с доводи, че чл. 14, ал. 3 от ЗЗДискр. изисква неравно третиране само във връзка с някой от признаците по чл. 4 от ЗЗДискр.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображоения:

Комисията за защита от дискриминация е сезирана на 15.05.2017 г. с жалба от К.Б, в която твърди, че през 2013 г. е бил незаконно уволненен от предходния директор на РДГ-Смолян, възстановен е със съдебно решение през м. декември 2015 г. на работа и оттогава заплатата му е в размер от 730 лв., каквато е била към момента на уволнението му, макар неколкократно през 2016 г. да е искал нейното актуализиране чрез увеличаване. Твърди, че му се дължи заплата от 850 лв., няма основание да...