Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В.В, [населено място], [адрес] срещу Решение №288 от 08.10.2018 г. на Административен съд, гр. К., постановено по административно дело №283/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на г-н Василев срещу Решение №1947р-9544 от 12.09.2016 г. на началника на Районно управление, гр. К., с което на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ (ЗАКОН ЗА ОРЪЖИЯТА, БОЕПРИПАСИТЕ, ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ) е отказано издаването на разрешение за придобиване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – В.В, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдебното решение е постановено в нарушение на чл. 177, ал. 2 АПК, тъй като противоречи на влязло в сила съдебно решение – Решение №19 от 17.03.2015 г. по административно дело №3/2015 г. на Административен съд, гр. К.. Съдът не е отчел, че органът е нарушил чл. 36 АПК – да събере служебно необходимите доказателства, в резултат на което изводът на съда за липса на непосредствена опасност е необоснован.

В нарушение на чл. 170 АПК съдът не е допуснал относими към спора и необходими за решаване на делото доказателства – двама свидетели и кадровото му дело. Разпитът на двамата свидетели – бивши директори на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. К., е изключително важно доказателство, тъй като именно те пряко и непосредствено са ръководели работата му и имат необходимата информация. В кадровото делото се намира относима за дейността му информация. Като е отказал събирането на релевантни доказателства съдът го е поставил в невъзможност да докаже твърденията си. За неоснователно счита позоваването на чл. 142...