Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на М. Рихтeр от [населено място], чрез адв. М.Ц от Адвокатска колегия гр. С. против Решение № 7935 / 28.12.2018 г., постановено по адм. дело № 7897 / 2018 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата й против Решение № 1040 – 21 – 306 / 22.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ - София град, с което е потвърдено Разпореждане № 214 – 00 – 1282 – 9 /17.05.2018 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване за отказ от изплащане на парично обезщетение за безработица. Изтъква съображения, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съдът да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново по същество на правния спор, с което жалбата да бъде уважена.
Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ – София град изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението на административния съд.
Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за основателна, а обжалваното решение за неправилно, тъй като противоречи на материалноправните норми и на това основание следва да бъде отменено.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2...