Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Началник на 01 група „АНД“, 03 сектор „АО“ при ОПП - СДВР срещу решение № 4339 от 26.06.2018 г. по адм. дело № 13521/2017 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отменена негова Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 17-4332-007800 от 31.10.2017 г., с която спрямо СД „Биги – 52 - Караджинови и с-ие“ е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС) за срок от шест месеца.
Касаторът обжалва решението като недопустимо и алтернативно неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че мотивите на съда не кореспондират с доказателствата по делото и фактическата обстановка. Сочи, че от съставения Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия Д № 0302649/31.10.2017 г., с който е установено нарушението, извършено от П.Г е видно, че същият е управлявал процесния автомобил, за който се изисква притежанието на СУМПС от категория „В“, без да притежава съответното СУМПС. Твърди, че неправилно съдът е приел, че срокът на валидност на свидетелството за управление е изтекъл, вместо фактически установеното нарушение, че управлява с изтекъл АУАН – серия Д № 172431 от 25.06.2017 г. Посочено е още, че съдът не е отчел обстоятелството, че към момента на постановяване на съдебното решение действието на ЗППАМ е приключило. Иска се отмяната на обжалваното решение.
Ответната страна - СД „Биги – 52 - Караджинови и с-ие“, [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
За да отмени ЗПАМ № 17-4332-007800 от 31.10.2017 г., АССГ е приел за установено, че същата е издадена въз основа на АУАН № 0302649 от 31.10.2017 г., с който е констатирано, че на същата дата, около 23, 30ч. в гр. С., по Околовръстен път с посока на движение от кв.Младост към с. Г., при извършена проверка от служители в ОПП е установено, че П.Г управлява лек автомобил мярка „Ф. Т“, ДК № [номер], собственост на СД „Биги – 52 - Караджинови и с-ие“, със СУМПС с изтекъл срок на валидност на 25.06.2017 г. При направена проверка на 31.10.2017 г. е установено, че същият управлява автомобила със СУМПС, което не отговаря на категорията към която спада управляваното от него МПС и че СУМПС №[ЕИК], кат.В е с изтекъл срок на валидност на 25.06.2017 г., което се установява от АУАН бл. № 172431/31.08.2017 г. ; водача не е изпълнил задължение по чл. 101, ал. 3, т. 3 от ЗДвП, видно от съставения АУАН бл. № 0302649/31.10.2017 г. ; като е установено и нарушение по чл. 157, т. 6 ЗДвП - управлява МПС с изтекъл АУАН бл. № 172431/31.08.2017 г. Въз основа на така установеното, е издадена процесната заповед, с която административният орган, за нарушение на чл. 150а ЗДвП е приложил спрямо дружеството принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но в нарушение на материалния закон и при несъобразяване с неговата цел. Приел е, че от данните по делото не може безспорно да се установи дали към 31.10.2017 г. водачът е притежавал валидно издадено СУМПС, тъй като в АУАН бл. № 0302649/31.10.2017 г. е посочено, че управлява със СУМПС, което не отговаря на категорията валидна към която спада управляваното МПС, а видно от иззетия АУАН бл. № 172431 издаден на 31.08.2017 г. е установено, че СУМПС е валидно до 25.06.2017 г. Изложени са подробни мотиви, че изтичането на срока на валидност на СУМПС не лишава водача от неговата правоспособност като водач на МПС, като е направен извод, че в оспорената заповед фактически обстоятелства не съставляват фактическото основание по чл. 171, т. 2а, изр. 1 ЗДвП - управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление, което води до незаконосъобразност на наложената ПАМ по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Прието е, че не е налице правопораждащият фактически състав, липсва и основание за прилагане на правомощието на административния орган за прекратяване регистрацията на процесния автомобил, поради което и приложената ПАМ е издадена при липса на материалноправните предпоставки за това.
На следващо място е посочено, че оспорената заповед е издадена при допуснато нарушение на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1 АПК, тъй като в случая прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП не само не би постигнало нито една от целите на административната принуда, но и ограничава правата на жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото, тъй като го лишава от възможността да управлява притежаваното от него МПС в рамките на 6 месеца. Прекратяването на регистрацията има превантивно действие, а именно да предотврати извършването на друго противоправно деяние от страна на нарушителя, който в случая е различно лице от собственика на автомобила. Решението е неправилно.
Съдът не е възприел правилно фактите по делото, поради което е достигнал до неправилни правни изводи за материална незаконосъобразност на оспореният административен акт.
На първо място, неправилно първоинстанционният съд е възприел фактическите основания за прилагане на ЗПАМ, изложени в АУАН. Видно от АУАН № 0302649 от 31.10.2017 г. (л. 11 от адм. дело № 13347/2017), актът е съставен против П.Г със свидетелство №[ЕИК], категория В1, за три нарушения: 1. Водачът управлява МПС със СУМПС, което не отговаря на категорията към която спада управляваното от него МПС; 2. МПС технически неизправно с неработещ преден десен фар на къси светлини в тъмната част на деня и 3. И. А № 172431 от 25.06.2017 г. Деянията са квалифицирани като нарушения на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, чл. 101, ал. 3, т. 8 ЗДвП и чл. 157, ал. 6 ЗДвП. Във връзка с констатираното нарушение на чл. 151а, ал. 1 ЗДвП е издадена оспорената ЗПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП.
Съдът е приел, че с АУАН е установено, че СУМПС е с изтекъл срок на валидност на 25.06.2017 г., както и, че водачът е управлявал МПС със СУМПС, което не отговаря на категорията към която спада управляваното от него МПС. В мотивите си е посочил, че са налице две цитирани СУМПС, едното от които не е индивидуализирано. Тези констатации на решаващият състав не кореспондират с доказателствата по делото. Нито в АУАН № 0302649 от 31.10.2017 г., нито в приложения по делото АУАН № 172431 от 25.06.2017 г. (л. 12), нито в процесната ЗПАМ няма подобни констатации. Датата 25.06.2017 г. е датата на издаване на АУАН № 172431, за който е установено нарушението на чл. 157, ал. 6 ЗДвП. В двата приложени АУАН е посочен номера на СУМПС -[ЕИК], кат.В1. Действително в АУАН № 0302649 от 31.10.2017 г. изписването на категорията е нечетливо, но от АУАН № 172431 от 25.06.2017 г. е видно, че СУМПС е категория „В1“. Оттук и неправилни се явяват мотивите на съда за липса на индивидуализация на СУМПС, както и за материална незаконосъобразност на акта.
Възприемайки погрешно фактите по делото, съдът е достигнал до неправилни и несъответни на фактическата обстановка правни изводи.
Съгласно чл. 171, т. 2а ЗДвП (в приложимата редакция преди изм. ДВ бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление - за срок от 6 месеца до една година.
Съгласно чл. 150а, ал. 1 ЗДвП (в приложимата редакция преди изм. ДВ бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.), за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.
Съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 5 ЗДвП, МПС категория „В1“ обхваща четириколесни превозни средства (без тези от категория L6e) с маса без товар не повече от 400 kg (категория L7e) (550 kg за превозните средства, предназначени за превоз на товари), в която маса не се включва масата на акумулаторните батерии на електрическите превозни средства и които имат максимална нетна мощност на двигателя не повече от 15 kW, както са определени в чл. 4, параграф 2, буква "ж" и приложение I от Регламент (ЕС) № 168/2013; тези превозни средства трябва да отговарят на техническите изисквания, които се прилагат към триколесни моторни средства от категория L5e, освен ако в нормативен акт са предвидени отделни технически изисквания за тях; С т. 6 са определени МПС, категория „В“ - моторни превозни средства с допустима максимална маса, която не надвишава 3500 kg, проектирани и конструирани за превоз на не повече от 8 пътници плюс водача; моторните превозни средства от тази категория могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална маса, която не надвишава 750 kg; без да се нарушават разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, моторни превозни средства от тази категория могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална маса, надвишаваща 750 kg, при условие че допустимата максимална маса на състава не надвишава 4250 kg;
В случая посочените материалноправни предпоставки за прилагане на мярката по чл. 171, т. 2а ЗДвП са били налице. Установено е, че водачът, притежаващ СУМПС категория „В1“, е управлявал процесното МПС, за което се изисква СУМПС категория „В“, с което е нарушил изискването на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.
Неправилни са и изводите на съда за несъразмерност на приложената мярка и несъответствието й с целта на закона. Констатираното нарушение е основание за прилагане на мярката при условията на обвързана компетентност. Целта на мярката е била да предотврати управлението на МПС без съответното СУМПС. Поставените въпроси досежно ограничените права на собственика са неотносими досежно законосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ.
Изложеното обосновава извод за неправилност на обжалваното съдебно решение, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. Съдебното решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, с което да се отхвърли жалбата на СД „Биги-52-Караджинови и с-ие“ против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-4332-007800 от 31.10.2017 г. на Началник група към СДВР, отдел ПП.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4339 от 26.06.2018 г. по адм. дело № 13521/2017 г. по описа на Административен съд – София-град, В. К. П:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на СД „Биги-52-Караджинови и с-ие“, [населено място], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-4332-007800 от 31.10.2017 г. на Началник група при ОПП - СДВР. Решението е окончателно.