Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на отдел „Местни данъци и такси“ в О. П, гр. П., ул. „Дунав“ №39 срещу Решение №2200 от 07.12.2017 г. на Административен съд, гр. В., постановено по административно дело №1834/2017 г.

С обжалваното решение съдът е отменил Акт за установяване на задължения по декларация №5311000083-1 от 05.04.2017 г. на орган по приходите в О. П, с който на С.Г за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2016 г. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 12, 69 лв., от които дължими 8, 97 лв. и лихви – 0, 60 лв. и такса за битови отпадъци в размер на 34, 39 лв., от които дължими 28, 43 лв. и лихви – 2, 95 лв. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – началник отдел „Местни данъци и такси“ в О. П, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно е отменил акта за установяване на задължения по декларация и е върнал преписката на органа за ново произнасяне като е приел, че същият не е мотивиран. Съдът не е отчел, че в обстоятелствената част на акта са налични всички релевантни за установяване на задължението данни, посочени в декларацията на задълженото лице. Сочи, че в потвърдителното решение точно са обосновани мотивите за издаване на акта. Излага релевантните за задълженията факти - заповедите на кмета, решенията на общинския съвет, данъчните декларации, посочени в акта и приложени по делото.

Съдът е отменил акта изцяло като в мотивите си не е посочил обстоятелствата, на които основава отмяната в частта за данъка върху недвижимите имоти. Съдът не е обсъдил и заключението на приетата по делото съдебна експертиза.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от юрисконсулт М.М.

2. Ответникът по касационната жалба – С.Г, счита същата за неоснователна.

Счита, че касационната жалба не съдържа конкретна аргументация. Решението на съда е правилно. Съдът правилно е приел, че оспореният акт не съдържа фактически и правни основания, което е основание за неговата отмяна. Сочи, че общината не е проверила фактическото състояние на имотите. Освен мотиви липсват и доказателства за извършените услуги.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. С.Д, Адвокатска колегия, гр. В..

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Изводът на съда е правилен, в съответствие с доказателствата по делото. ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна. ІІІ. Фактите по делото:

1. С.Г е собственик на недвижим имот –– земя и сграда, находящ се в [населено място].

2. На 21.03.2013 г. подава данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ), рег. №5311000364 за имота като е образувано данъчна партида №5311Н4161.

3. С.Г е собственик на недвижим имот - земя и сграда, находящ се в [населено място], [адрес].

4. На 28.01.2015 г. подава данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ, рег. №5311000102, като е образувана данъчна партида №5311Н7361.

5. На 27.10.2014 г., със Заповед №2556, издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, кметът на О. П определя районите и вида на услугите, които ще се предоставят от общината през 2015 г. като [населено място] и [населено място] попадат в първи район – организирано сметосъбиране и сметоизвозване като в района са включени всички имоти в и извън строителните граници.

6. На 22.12.2014 г., с Решение №39-758, Общинският съвет Провадия определя размер на таксата за битови отпадъци за 2015 г.:

а) за [населено място]: 2, 52 на хиляда върху данъчната оценка на имота за сметосъбиране и сметоизвозване; 0, 70 на хиляда – за обезвреждане; 1, 59 на хиляда – за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване;

б) за [населено място]: 1, 27 на хиляда за сметосъбиране и сметоизвозване; 2, 87 на хиляда за обезвреждане на битови отпадъци; 0, 41 на хиляда за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

7. На 16.10.2015 г. със Заповед №2865, издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, кметът на О. П и определя районите и вида на услугите, предоставяни от общината – [населено място] и [населено място] попада в първи район с организирано сметосъбиране и сметоизвозване като в района са включени всички имоти в и извън строителните граници.

8. На 21.12.2015 г., с Решение №3-39, Общинският съвет Провадия определя размер на таксата за битови отпадъци за 2016 г.:

а) за [населено място]: 0, 70 на хиляда върху данъчната оценка на имота за сметосъбиране и сметоизвозване; 1, 59 на хиляда – за обезвреждане; 0, 23 на хиляда – за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване;

б) за [населено място]: 1, 27 на хиляда за сметосъбиране и сметоизвозване; 2, 87 на хиляда за обезвреждане на битови отпадъци; 0, 41 на хиляда за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

9. На 16.02.2017 г. г-н Георгиев подава искане за издаване на данъчна оценка на двата имота – в [населено място] и в [населено място].

10. На 20.02.2017 г. служител в общинската администрация издава на г-н Георгиев удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК) като оценката на имота в [населено място] е 4 755, 20 лв. – 2 691, 20 лв. за сградата и 2 064, 00 лв. за земята, а оценката на имота в [населено място] е 2 286, 10 лв. – 445, 30 лв. за сградата, 170, 40 лв. за гаража и 1 670, 40 лв. за земята.

11. На 06.03.2017 г. г-н Георгиев подава жалба до кмета на общината срещу издадените удостоверения за данъчна оценка.

12. На 14.03.2017 г. кметът на О. П оставя без уважение жалбата като в отговора подробно са описани начините на определяне на данъчната оценка на всеки от имотите.

13. На 23.03.2017 г. г-н Георгиев подава до общинската служба „Местни данъци и такси“ молба за издаване на акт за установяване на задължения по декларация, тъй като не е доволен от отговора на кмета на общината относно данъчната оценка на имотите.

14. На 05.04.2017 г., с Акта за установяване на задължения по декларация №531100083-1, орган по приходите в О. П, установява на г-н Георгиев за периода 01.01.2015 г. – 3.12.2016 г. задължения за данък върху недвижимите в размер на 12, 69 лв., от които дължима главница 8, 97 лв. и лихви – 0, 60 лв. и за такса за битови отпадъци 34, 39 лв., от които дължими 29, 43 лв. и лихва 2, 95 лв.

15. На 17.05.2017 г. г-н Георгиев обжалва Акта за установяване на задължения по декларация №531100083-1 като сочи, че данъчните оценки на имотите са „нереално високи“ и „не отговарят на обективните критерии за местоположение, инфраструктура, амортизация, конструкцията и всички други обективни предпоставки на база на които се формира както размерът на данъчните оценки, така и размерите на данък сгради и такса смет.“

16. На 31.05.2017 г. началникът на отдел „Местни данъци и такси“ в О. П потвърждава Акта за установяване на задължения по декларация №531100083-1.

17. На 26.06.2017 г. г-н Георгиев оспорва пред съда Акта за установяване на задължения по декларация №531100083-1 като сочи: „Липсва подробно изложение за начина на формирането и определянето на данъчната оценка, като административният орган е направил само формална аргументация по жалбата“, както и „следва да бъде значително намален, както размера на данъчната оценка, така и размера на данъка и таксата, като в този смисъл Ви молим да постановите решение, с което да измените обжалвания административен акт, като се посочи реалният размер на данъчната оценка, данъка и таксата“.

18. В хода на съдебното производство органът представя Заповед №02 от 02.01.2014 г. на кмета на О. П, с която на основание чл. 4, ал. 3 и чл. 9б ЗМДТ са определени общинските служители с правомощия на орган по приходите като под №1 е служителят, издал Акт за установяване на задължения по декларация №531100083-1.

19. В хода на съдебното производство съдът е приел съдебно счетоводна експертиза, която дава заключение, че за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2016 г. дължимите от г-н Георгиев задължения са: за данък върху недвижимите имоти 12, 67 лв. и за такса за битови услуги – 22, 39 лв. за всяка година – 2015 и 2016.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. По отношение на задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови услуги приема, че приложими са разпоредбите на ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) и актът има характер на индивидуален административен. Приема за безспорно по делото, че г-н Георгиев е собственик на процесните имоти, но оспореният акт не съдържа задължителните реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Размерът на дължимите услуги не е определен за всяка услуга, а в акта не са цитирани заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ.

Съдът приема, че в акта „е посочена само отчетната и данъчната стойност на обектите, като при съпоставяне на общата стойност на същата с общия промил на таксата, се получава сума на главница. Не е ясно обаче на колко възлиза таксата за всяка една от тези услуги, няма и мотиви, че същите се предоставят. Това обстоятелство създава неяснота в АУЗ, която неяснота не може да бъде преодоляна със съдебно-счетоводна експертиза.“ „Във фактическите основания за издаване на акта обаче липсва яснота за реда на изчисляването на дължимите суми, по коя формула/алгоритъм са изчислени, как се определя сумата, всеки един показател дали е взет предвид, за да се получи посочения остатък, състоянието на имота към момента и т. н., което възпрепятства изцяло съдебната проверка.“

Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорения акт, както и че „въпросът относно дължимостта на данък недвижими имоти и ТБО от страна на жалбоподателя за процесния период не би могъл да се реши в настоящото производство“, поради което отменя акта и връща преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Изводът на съда е неправилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът счита, че обжалваното съдебно решение страда и от трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК порока. Преди да обсъди доводите на касатора и възраженията на ответника, с оглед на мотивите на обжалваното съдебно решение съдът счита за необходимо да посочи следното:

Задължението за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци, с оглед на чл. 9б ЗМДТ, възниква при наличие на установените в закона матералноправни предпоставки. За данъка това са качеството на облагаем обект по смисъла на чл. 10 ЗМДТ на съответния имот, качеството на задължено лице по смисъла на чл. 11 ЗМДТ на правния субект и правната връзка между тях. За таксата това са качеството на задължено лице по смисъла на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, качеството на обект по смисъла на 63 ЗМДТ, наличието на правната връзка между субекта и обекта по отношение на който се предоставят услугите, както и вида и предоставянето на услугата по смисъла на чл. 62 ЗМДТ. Освен тези предпоставки, за да се определи конкретният размер на задължението за данък и такса, т. е. да се превърне то в ликвидно и изискуемо, е необходимо да се определи облагаемата основа и ставката. За данъка върху недвижимите имоти законодателят е определил облагаемата основа – това е данъчната оценка на имота, чл. 19, ал. 1 ЗМДТ, като е регламентирал и начина на определяне на данъчната оценка – по норми, съгласно приложение 2 на чл. 20 ЗМДТ в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването. За таксата законодателят е предоставил право на общинския съвет да определи основата. Що се отнася до ставката за данъка законодателят е определил рамки, в които общинският съвет може да определи размера на данъка – чл. 22 ЗМДТ, а за таксата – чл. 67, ал. 1 и 2 ЗМДТ, е предоставил определянето изцяло на общинския съвет.

Изложеното значи, че когато установява размера на данъка и таксата органът действа в условията на обвързана компетентност. Когато органът действа в условията на обвързана компетентност и съдът извършва контрол за законосъобразност на акта му той, ако отмени акта, е длъжен да реши въпроса по същество. Това правомощие на съда изрично е регламентирано в чл. 160, ал. 1 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК) приложим и по отношение на данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци с оглед на чл. 4, ал. 1 ЗМДТ. Само в специфичните хипотези на чл. 160, ал. 3 ДОПК съдът може да върне преписката на органа за ново произнасяне.

За да отмени оспорения акт съдът е приел, че актът не е мотивиран.

Какво показват фактите по делото?

Първо. По делото са представени данъчните декларации на ответника, т. е. налични са всички релевантни за определяне на данъчната оценка данни така, както са декларирани от задълженото лице, защото данъчната декларация съдържа визираната в приложение 2 към чл. 20 ЗМДТ релевантна за определяна на данъчната оценка информация. Именно въз основа на посоченото в декларацията органът е определил данъчната оценка, което изрично е посочено в решението на ръководителя на звеното за местни приходи.

Второ. В акта за установяване на задължения по декларация органът е посочил за всеки от имотите данъчната оценка.

Трето. В решението на началника на отдел „Местни данъци и такси“ подробно, показател по показател за всеки от имотите е обяснено как е изчислена данъчната оценка.

Четвърто. В делото е приложена молба на ответника до общинската служба „Местни данъци и такси“ за издаване на данъчна оценка на двата имота, приложена е издадената данъчна оценка, жалба на ответника до кмета на общината за определената данъчна оценка, както и документ, издаден от кмета на общината, в който подробно е описан начинът на определяне на данъчната оценка на процесните имоти, с който ответникът не е съгласен.

Пето. В решението е посочено, че размерът на данъка е определен в чл. 15 от Наредба №14 за определяне на размера на местните данъци на територията на О. П и е 1, 8 на хиляда. Наредбата е нормативен подзаконов акт, публикуван, публично достъпен на електронната страница на общината – http://www.provadia.bg/vid2/1815.pdf.

Шесто. В решението са посочени решенията на общинския съвет за определяне на размера на таксата за процесните 2015 г. и 2016 г. като са дадени и размерите на таксата по трите вида услуги по смисъла на чл. 62 ЗМДТ. Решение №39-758 от 22.12.2014 г. е публично достъпно на електронната страница на общинския съвет - http://www.provadia.bg/vid2/662.pdf, и Решение №3-39 от 21.12.2015 г. е публично достъпно на електронната страница на общинския съвет - http://www.provadia.bg/vid2/900.pdf.

Седмо. В решението са посочени заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за определяне на видовете услуги и честотата на предоставяне за процесните 2015 г. и 2016 г. Заповед №2556 от 27.10.2014 е публично достъпна на електронната страница на общината - http://www.provadia.bg/vid2/633.pdf. Заповед №2865 от 16.10.2015 г. е публично достъпна на електронната страница на общината - http://www.provadia.bg/vid2/849.pdf.

Осмо. В акта и в решението са установени размерите на задълженията за данък и такса по години като е посочен размерът на задължението, внесената сума, дължимата сума и лихвата: за периода 01.01.2016 – 31.12.2016 г. задължението за данък е 12, 69 лв. (4, 13 лв. и 8, 56 лв.) от които внесени 0, 00 лв., дължими 8, 97 лв. и лихви 0, 60 лв. като разликата е прихваната с Акт за прихващане и възстановяване №14 от 05.10.2016 г., приложен по делото; за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2016 г. задължението за такса битови отпадъци е 23, 96 лв. за имота в [населено място] – по 11, 98 лв. и за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. за имота в [населено място] е 10, 43 лв., като от дължимите задължения е извършено прихващане с Акт за прихващане и възстановяване №14 от 05.10.2016 г. като са определени дължими за имота в [населено място] такса в размер на 11, 23 лв. и лихви 1, 83 лв. и 11, 98 лв. и лихви 0, 72 лв., а за имота в [населено място] такса в размер на 5, 22 лв. и лихви 0, 40.

При цялата тази налична по делото информация за релевантните за определяне на данъчната оценка на имота и за определяне на размера на данъка и на таксата данни изводът на съда, че актът бил немотивиран и въпросът за дължимостта на данъка и таксата не можел да се реши в това съдебно производство е абсолютно неадекватен. Той само показва, че съдът не е наясно как се определя данъчната основа и размера на данъка и на таксата. Наред с това по делото, по искане на ответника в настоящото производство изрично е назначена съдебна експертиза, която е изчислила данъчната оценка на двата процесни имота като е потвърдила оценката, определена от органа по приходите, изчислила е и размера на дължимите данък и такса за всеки от имотите и за всеки от периодите като също е потвърдила размера на определените задължения.

Що се отнася до мотива на съда, че таксата за битови отпадъци не била посочена в оспорения акт по видове услуги и това не давало възможност на съда да извърши контрол за законосъобразност следва да се посочи, че макар действително размерът на таксата да е посочен общо то той е установим с оглед на определените от общинския съвет размери на таксата за отделните видове услуги чрез извършване на прости аритметични действия – умножение и деление, отделно от факта, че вещото лице е изчислило за всеки от компонентите на услугите за всеки от обектите размера на таксата и това не е довело до промяна на размера на дължимото задължение.

По отношение на въпроса за реалното престиране на услугите по чл. 62 ЗМДТ следва да се посочи, че той не е бил спорен между страните. Видно от доказателствата по делото актът за установяване на задължения по декларация е бил издаден по искане на г-н Георгиев, тъй като не е бил съгласен с определената му данъчна оценка на имотите. Именно определената с акта за установяване на задълженията по декларация данъчна оценка е била предмет и на жалбата на г-н Георгиев до ръководителя на звеното за местни приходи. Данъчната оценка г-н Георгиев е посочил като незаконосъобразна и в жалбата си до първоинстанционния съд. В хода на съдебното производство г-н Георгиев е бил надлежно представляван от адвокат, а е присъствал и лично, като изрично е посочил – както в жалбата, така и в нарочни молби по делото и в съдебното заседание от 04.10.2017 г., че е необходимо да бъде назначена съдебна експертиза, която да след като направи оглед на имотите да отговори на въпроса правилно ли е определена данъчната оценка на имотите. В хода на съдебното дирене г-н Георгиев и пълномощникът на г-н Георгиев са заявили, че нямат други доказателствени искания.

Видно от изложеното мотивът на съда, че оспореният акт за установяване на задължения по декларация е немотивиран е абсолютно несъответен на доказателствата по делото. Актът и потвърдителното решение на ръководителя на звеното за местни приходи са мотивирани – съдържат релевантните фактически и правни основания. Сочените фактически основания са надлежно доказани както от релевантните нормативни и административни актове, въз основа на които се определят данъка и таксата, така и от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.

Несъответен на правомощията на съда по чл. 160, ал. 3 ДОПК е и изводът му, че характерът на акта не позволява решаване на делото по същество.

Изложеното прави неправилно съдебното решение, постановено в нарушение на материалния закон. Съдът следва да го отмени. Делото е напълно изяснено от фактическа и правна страна. Оспореният акт за установява на задължения по декларация е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Размерът на дължимите от г-н Георгиев за имотите му в [населено място] и в [населено място] имоти са определени правилно, поради което съдът следва да отхвърли жалбата.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК и Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело №5/2009 г. съдът следва да осъди г-н Георгиев да заплати на О. П – юридическото лице, в чиято структура се намира органът – касатор, направените по делото разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Размерът на същите съдът определя на 100, 00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К) във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №2200 от 07.12.2017 г. на Административен съд, гр. В., постановено по административно дело №1834/2017 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Г, [населено място], [адрес] срещу Акт за установяване на задължения по декларация №5311000083-1 от 05.04.2017 г. на орган по приходите в О. П.

ОСЪЖДА С.Г, [населено място], [адрес] да заплати на О. П, седалище гр. П., ул. „Дунав“ №39 100, 00 (сто) лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.