Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. Н.А, в качеството й на процесуален представител на "Р. Т“ ЕООД, срещу решение № 1829 от 13.08.2018 г. по адм. дело № 3503 по описа за 2017 г. на административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-16001617000133-091 -001/28.08.2017г., издаден от Й.М - началник на сектор, възложил ревизията и Е.Ц на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ГД на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 673/14.11.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. П., в частта, с който на оспорващия за периоди м. 02, м. 04/201Зг. и м. 10/20141. и м. 04/2015г. по фактури 01 „Евромакс логистик" ЕООД, е отказан данъчен кредит в размер на 25 200 лева с прилежаща лихва; както и приспадната данъчен кредит в размер на 1 915, 55 лв. във връзка с експлоатация на автомобили, приспадната през периодите от м. 01 до м. 08/201Зг. и м. 10/2014г.; изменен с Решение № 673/14.11.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. П.; и изменен в частта на допълнително установен корпоративен данък за 201 Зг. от 4180, 53 лв. на 3953, 58 лв.; за 2014г. от 6293, 73 лв. на 4004, 16 лв. и за 2015г. от 8471, 19 лв. на 5600 лв. и прилежаща лихва.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, нарушаване на материалния и процесуалния закон, които съставляват отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на ревизионния акт и присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. П. оспорва същата чрез депозирана писмена защита от юрисконсулт, като се претендира присъждане на съдебни разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.
Административният съд Пловдив е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № Р-16001617000133-091 -001/28.08.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден и изменен в обжалваната част с решение № 673/14.11.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. П., Издаден е по повод на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС и корпоративен данък за периоди по ЗДДС 01.08.2013 г. до 31.08.2013 г. като впоследствие са включени и периоди от 01.01.2013г. до 31.07.2013г.; от 01.10.2014г. до 31.10.2014г. и от 01.04.2015г. до 30.04.2015г., а по ЗКПО 01.01.2013г.-31.12.2015г. Основната дейност на „Р. Т" ЕООД е свързана с доставки на стоки/материали за тютюневата промишленост. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 28.12.2009г. За данъчните периоди м. 02, м. 04/2013 г., м. 10/2014 г. и м. 04/2015 г. дружеството е упражнило правото си на пълен данъчен кредит в общ размер на 25 200 лв. по фактури, издадени от „Е. Л" ЕООД, с предмет на доставките - наем на два броя леки автомобили. За експлоатацията на автомобилите дружеството е приспаднало данъчен кредит в размер 1 915, 55 лв. през периодите от м. 01 до м. 08/2013 г. и м. 10/2014 г., по фактури за закупено гориво.
Спорът в настоящото производство се концентрира относно обстоятелството налице ли са доказателства разходите за тези доставки да са свързани с икономическата дейност на оспорващия, както и представените от него първични счетоводни документи и извършените счетоводни операции позволяват ли да се констатира такава обръзка и установяват ли се предпоставките за ползването на данъчен кредит.
За да приеме, че отказът на данъчен кредит е законосъобразен и да отхвърли жалбата на дружеството, съдът е разгледал подробно нормата на чл. 68, ал. 1 ; чл. 69, ал. 1; чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.Пл се е и на относимата практика на СЕС, а именно Решение от 16 февруари 2012г. по дело С-118/11, според която наемът на автомобил, който не представлява доставка на стока, трябва по принцип да се квалифицира като доставка на услуга по смисъла на член 24, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година /вж. в гози смисъл Решение от 11 септември 2003 г. по дело Cookies Wold, С-155/01, Recueli, стр. I-8785, точка 45 и Решение от 21 февруари 2008 г. по дело Part Service, С-425/06, Сборник, стр. 1-897, точка 61). В този аспект критерият, изведен от използването на стоката или услугата за целите на сделки, попадащи в икономическата дейност на предприятието, е различен според това дали става дума за получаването на услуга или за придобиването на дълготраен актив. При сделка, състояща се в получаването на услуга, каквато е наемането на автомобил, наличието на пряка и непосредствена връзка между определена получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане, е по принцип необходимо, за да се признае на данъчнозадълженото лице право на приспадане на ДДС, начислен върху получената доставка, както и за да се определи обхватът на това право (Решение от 29 октомври 2009 г. по дело SKF, С-29/08, Сборник, стр. I-10413, точка 57 и цитираната съдебна практика). Право на приспадане в полза на данъчнозадълженото лице ще бъде налице дори при липса па пряка и непосредствена връзка между определена получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане, когато разходите за съответните услуги са част от общите разходи на това лице и поради това представляват елементи, формиращи цената на стоките или услугите, които то доставя. Разходите от този вид в действителност имат пряка и непосредствена връзка с цялостната икономическа дейност на данъчнозадълженото лице. Решението е правилно.
Административният съд Пловдив е обосновал извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт, като е изложил изключително подробно установените факти в двете производства - административно и съдебно, анализирал е събраните писмени доказателства, както и заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Основният спорен момент по делото е бил този относно реализирането на данъчните състави на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, за да се приеме, че законосъобразно е извършена корекцията от ревизиращите органи чрез издадения ревизионен акт, на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.Пстанционният съд е отграничил този спорен момент, във връзка с който е обсъдил подробно фактическата страна на спора. Същото е направил и по повод събраните доказателства и доказателствени средства. Съдът не е кредитирал заключението, за което е изложил подробни съображения.
Касационното възражение е насочено към допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, като първите се свеждат до наличието/липсата на предпоставките за осъществяване на корекцията от страна на ревизиращите административни органи в случаите на ползвано право на приспадане на данъчен кредит, а вторите са по повод неправилното преценяване на фактите и ценене на доказателствата по делото, което би представлявало съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Настоящият съдебен състав намира, че такива не са направени.
В конкретния казус, разглежданите доставки са с предмет ползване под наем на луксозни леки автомобили, които по своето същество представляват дълготраен актив, който не е включен в имуществото на „Р. Т" ЕООД. При това положение следва да бъде установено, че тези активи са ползвани преимуществено за професионални, а не за лични цели. Водещото относно правото на приспадане ма данъчен кредит е начинът на използване на активите и доколко същият е свързан с икономическата дейност на данъчно задълженото лице. В приложеното по делото, липсват доказателства, от които да е видно, че процесиите вещи са използвани през ревизирания период точно за икономическата дейност на дружеството, от която е формиран неговият оборот. Не е доказано изпълнението на конкретни задачи с автомобилите, респ. посещаването на търговски обекти, представителства, клиенти и/или партньори, за да се обоснове пряка и непосредствена връзка между експлоатацията на тези автомобили и икономическата дейност на ревизираното лице. Разгледаните пътни листи и документи за разхода на горивото са частни писмени документи, които са представени едва в хода на съдебното оспорвани поради което правилно не са били кредитирани от съда. Липсата на доказателства, че процесните леки автомобили са ползвани за икономическата дейност на дружеството е обосновало правилен извод, че разходите за гориво също не са свързани с тази дейност. Вещото лице е установило, че освен нужният за двата леки автомобила бензин е закупувано и друг вид гориво, за чието използване са ангажирани работна карта за мотокар без инвентарен номер и пътна книжка за автомобил, който не е установен от експертизата като актив на дружеството. За тези превозни средства не са представени и съответни разходни норми. Липсва индивидуализираща връзка между превозните средства, извършените разходи за гориво и икономическата дейност на дружеското.
При неправомерно начислен данък, законосъобразно извършена корекция на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, според който не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, несвързани с дейността. Правилно е посочено от първоинстанционната инстанция - обстоятелството, че тази норма е приложена от контролния административен орган не води до незаконосъобразност на издадения ревизионен акт, тъй като не е променен нито предметът, нито обхватът на ревизията, а по правилото на чл. 155, ал. 2 от ДОПК решаващият орган има правомощието да измени частични издаденият акт.
Водени от горното, обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна.
При този изход от делото на ответника по касация следва да се присъдят съдебни разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в приложимата редакция и наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 1750, 20 лева.
Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1829 от 13.08.2018 г. по адм. дело № 3503 по описа за 2017 г. на административен съд Пловдив.
ОСЪЖДА "Р. Т" ЕООД, ЕИК 200969122, представлявано от управителя В.Ч, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. при Централно управление на Национална агенция но приходите, сумата от 1750, 20 лв. /хиляда седемстотин и петдесет лева и двадесет стотинки/, представляващи възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита пред касационната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.