Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на И.Б подадена, чрез адвокат О.С от САК срещу Заповед № ЗС- 219/ 23.10. 2017 г. на Министъра на отбраната, с която на основание чл. 80а от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗДС), се изземва имот, частна държавна собственост, находящ се в гр. С., Столична община, Р. С, ул. Г. И № 44, вх. Б, партер, портиерско помещение, представляващ едностайно жилище апартамент– самостоятелен обект в сграда, състоящ се от една стая и сервизни помещения.

Жалбоподателят счита, че е налице съществено процесуално нарушение при издаване на оспорената заповед, тъй като за това са послужили действия извършени през 2006г.

Посочено е, че неправилно със заповедта е определен срок за доброволно изпълнение, в 14 дневен срок от нейното издаване, тъй като се нарушава разпоредбата на чл. 277, ал. 1 от АПК, която определя, че от връчване на поканата за доброволно изпълнение следва да е изтекъл 14 дневен срок. Твърди, че е заплащан дължимия наем за ползвания имот.

Моли за отмяна на обжалваната заповед и да бъдат присъдени разноски по делото.

О. М на отбраната (МО) в представения писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли да се остави без уважение.

Ответникът в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Въргова моли да се остави без уважение жалбата, като неоснователна. Счита заповедта на министъра на отбраната за законосъобразна, като издадена при спазване на материалния и процесуалния закон. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след като се запозна с твърденията на страните и представените по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срок, тъй като липсват данни за нейното връчване, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Видно от Акт за държавна собственост № 5883 от 29. 04. 1954 г. и приемо - предавателен - протокол от 22. 02. 1964 г. процесният недвижим имот частна държавна собственост, находящ се в град София, ул. Г. И, № 44, вход Б, партер, портиерско помещение, е част от жилищния фонд на министерство на отбраната. Имотът е предоставен в управление на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело" на основание ПМС № 13 от 15. 05. 2015 г.

И.Б по силата на Договор за наем от 20.07.1998 г. е придобил право да ползва под наем апартамент от жилищния фонд на Министерство на отбраната, находящ се град София, ул. Г. И, № 44, вход Б. По делото са налице данни, че Беличовски не е работил в структурите на министерство на отбраната и Българската армия. Същият притежава собствено жилище, представляващо апартамент № 1, находящ се на същия адрес.

С писмено предизвестие изх. № П- 578 от 02. 07. 2004 г. на Министерство на отбраната И.Б е уведомен, че наемните правоотношения се прекратяват на основание чл. 27, т. 7 и т. 9 от Наредба № 3 от 1988 г. и е поканен да освободи заемания от него имот. Писмото е получено от лицето на 16. 07. 2004г. Продължили са действията на адм. орган в тази насока като до Беличовски е изпратено Писмо с изх. № П- 677 от 31.08. 2006 г., с което е уведомен, че наемното правоотношение е прекратено с Писмо изх. № П- 578 от 02. 07. 2004 г. и до освобождаване на жилището следва да се заплаща обезщетение.

С обжалваната Заповед от 23.10.2017 г. на Министъра на отбраната на Р. Б на основание чл. 80а ЗДС, е наредено изземване от И.Б на недвижимия имот - частна държавна собственост, град София, ул. Г. И, № 44, вход Б, партер, портиерско помещение включен в жилищния фонд на Министерство на отбраната.

В мотивите на административния акт се приема, че описания недвижим имот се задържа от лицето на отпаднало основание, той като същия не попада в категорията правоимащи лица по смисъла на чл. 226 б от ЗОВСРБ (ЗАКОН ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ). Посочено е, че към 19. 09. 2017 г. И.Б има финансови задължения за месечно обезщетение в размер от 4614, 40 лева.

При тази фактическа установеност настоящият състав, като взе пред вид направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, на всички основания посочени в чл. 146 АПК, съгласно задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК, намира от правна страна следното:

Обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по чл. 80а ЗДС.

При нейното издаване е спазена предписаната от закона писмена форма. Актът съдържа необходимите и посочени от законодателя в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити – издател на акта; неговия адресат; фактическите и правни основания за издаването му, съдържа разпоредителна част и е посочен срока и органа, пред който акта подлежи на обжалване.

Неоснователни са доводите развити в жалбата за незаконосъобразност на заповедта, тъй като в нея е определен срок за доброволно изпълнение в 14 дневен срок от нейното издаване. Действително срокът следва да се брои от връчването на адм. акт - чл. 149, ал. 1 АПК, но това не обуславя незаконосъобразността му с оглед неговите констатации и предвидените в него правни последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 80а, ал. 1 от ЗДС имот– държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. Законодателят е предвидил бърз и ефикасен начин за защита на държавната недвижима собственост предоставена на МО и БА, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание.

За да приложи нормата от закона от адм. орган следва да се докаже, по безспорен и категоричен начин, наличието на визираните от законодателя материално-правни предпоставки, а именно: 1. имотът, предмет на изземването да е държавна собственост; 2. да е предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната; 3. да се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или да не се ползва по предназначение.

В случая и трите елемента на чл. 80а, ал. 1 от ЗДС са налице. 1а. Имотът, предмет на заповедта за изземване е държавен недвижим имот, за който е съставен, по надлежния ред Акт за държавна собственост № 5883 от 29. 04. 1954 г. 2а. Същият е предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната. На този акт за собственост не се противопоставя друг документ, от който страната да черпи права. 3а. Процесният имот е бил държан на годно правно основание, но след 16.07. 2004 г., когато е получено Писмено предизвестие изх. № П- 578 от 02. 07. 2004 г., наемното правоотношение е прекратено. Несъмнено към момента на издаване на административния акт имотът се държи при отпаднало правно основание от господин Беличовски.

Административният орган е спазил и процедурата по издаване на акта. След като е констатирал, че е отпаднало правното основание за държане на имота - частна държавна собственост, предоставен за нуждите на служащите от конкретното ведомство, министърът е отправил предизвестие, по смисъла на чл. 238 ЗЗД, за прекратяване на наемното правоотношение и освобождаване на имота. Това „предизвестие“ е връчено по законоустановения ред на 16. 07. 2014г. В него като основания за прекратяване на договора са посочени чл. 27, т. 7 и 9 от Наредба № 3 от 19.08.1998 г., а именно, че жалбоподателят не отговаря на условията за предоставяне на жилище и че е изтекъл срокът за настаняване. С това е изпълнено законовото изискване да бъде отправено предизвестие (лист 22), съдържащо покана за доброволно освобождаване на имота и предупреждение, че в случай на неизпълнение ще започне производство по издаване на заповед за принудителното му изземване. След изтичането на срока за доброволно освобождаване имотът не е бил освободен.

Доводите изразени от жалбоподателя свързани със заплащането на дължимия наем за ползвания имот не променят извода за липсата на наемно правоотношение. Не е налице създадено по волята на страните или по силата на закона правоотношение, което да представлява правно основание за ползване на имота държавна собственост. Жалбоподателят не е бил служител на министерство на отбраната - чл. 240, ал. 3 на ЗОВС отм. , редакция ДВ бр. 112 от 1995 г.). Наемното правоотношение не е продължено при условията на § 165 от ПЗР на ЗОВС на РБ отм. или § 4а от Наредба № Н – 10 от 18.06.2009 г. (отм.). Освен това за обекта има неплатени от лицето финансови задължения в размер на 4614, 40 лева. Беличовски притежава на посочения адрес годно за обитаване жилище, което го изключва като правоимащо лице - чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3 от 19.08.1998г.

По делото не се спори, че имотът не е освободен доброволно от лицето и се ползва от него. Наличието на прекратено наемно правоотношение по установения в закона ред обуславя законосъобразност на извода в обжалваната заповед, че имота - предмет на изземване се държи на отпаднало основание– налице са материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона. Разпоредбата на чл. 80а ЗДС предвижда специален, бърз и ефикасен способ за защита на държавната недвижима собственост. В случая оспорената заповед е издадена в изпълнение на тази цел, след установяване на предвидените в нормата материалноправни основания.

При така изложените съображения настоящият състав намира, че оспорената заповед, като издадена от компетентен орган, в надлежната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби, се явява законосъобразна. Подадената срещу нея жалба, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски, и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди И.Б да заплати на Министерство на отбраната сумата 100 (сто) лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Б подадена, срещу Заповед № ЗС- 219/ 23.10. 2017 г. на Министъра на отбраната, с която на основание чл. 80а от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ), се изземва имот, частна държавна собственост, находящ се в гр. С., Столична община, Р. С, ул. Г. И № 44, вх. Б, партер, портиерско помещение.

ОСЪЖДА И.Б да заплати в полза на Министерство на отбраната разноски по делото в размер на 100 лв. (сто) лева.

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.