Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София срещу решение № 1938 от 23.03.2018 г. постановено по адм. д. № 2226/2017 г. по описа на Административен съд – София град, трето отделение, 2 състав, с което частично е отменен Ревизионен акт №Р-22221015008855-091-001/13.09.2016 г., органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта с която е потвърден с Решение № 2210/16.12.2016г на Д. Д “ОДОП” – София.

Касаторът - директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София счита съдебното решение в посочената част за неправилно като незаконосъобразно и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че съвкупната преценка на целия доказателствен материал и констатираните множество противоречия между документите обосновават правилността на крайния извод за липса на реално осъществени доставки на услуги от изброените дружества. Претендира за отмяна на решението в съответната част и постановяване на друго по същество на спора за потвърждаване на РА, както и за присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Ответникът „Престиж - 7“ ЕООД не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение административният съд частично е отменил РА, в частта с която е отказан данъчен кредит по доставки от „И. Т“ ООД, „Т. Л 5202“ ЕООД, „С. И 12“ ЕООД, „С. К 2011“ ЕООД, „В. К...