Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на В.П, ЕГН [ЕГН] с адрес: [населено място], [жилищен адрес] срещу решение №1187/23.05.2018г., постановено по адм. дело №560/2018г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлено искането му за обявяване на нищожност на ревизионен акт № Р- 16002417000075 - 091 - 001/24.08.2017г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив.

В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК.Конкретно се излагат съображения, че по своята същност РА, както всички останали актове, с които се определят задължения за данъци са ИАА по смисъла на чл. 21 от АПК, които са декларативни по своя характер.

Твърди, че органите по приходи са допуснали особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което обуславя нищожност на издадения РА, а именно: актът е връчен по електронен път на адрес, който не е деклариран от лицето и същият е електронен адрес за кореспонденция на "Попсавови" ООД, а не на физическото лице В.П, поради което не е спазена процедурата на чл. 29, ал. 4 от ДОПК, довело до нарушаване правото му на защита.М. В административен съд да отмени решението на Административен съд - Пловдив.

Ответникът по касационната жалба - директор на дирекция "ОДОП" гр. П. в представени писмени бележки по делото оспорва жалбата.Моли същата да се отхвърли с доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер по 1 415лв. както и направените разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и пледира за нейното отхвърляне.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на...