Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – С. З против решение № 87 / 11.04.2018 г. по адм. дело № 82 / 2018 г. на Административен съд – С.З.П се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – Кооперативна организация на инвалиди „Ралица“, гр. С. З не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че правилно съдът е приел, че възникналото между Йовчева и Кооперативна организация на инвалиди „Ралица“, гр. С. З правоотношение не е във връзка с осъществяване на трудова функция и сключеният между страните граждански договор не прикрива трудово правоотношение.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.

С решение № 87 / 11.04.2018 г. по адм. дело № 82 / 2018 г. Административен съд – С. З е отменил по жалба на Кооперативна организация на инвалиди „Ралица“, гр. С.З.П за обявяване съществуването на трудово правоотношение, издадено от гл. инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – С. З, с което на основание чл. 405, ал. 1 КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между лицето Д.Й, изпълняващо длъжността „машинен оператор“ на обект: „Производствен цех за детайли на обувки“ и Кооперативна организация на инвалиди „Ралица“, гр. С. З и на основание чл. 405а, ал. 4 КТ е предписано на работодателя да предложи на работника сключване на трудов договор. Присъдил е разноски. За да отмени оспорения акт, административният съд е приел, че същият е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неточно прилагане на материалноправни разпоредби – основания за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Решението е правилно.

Съгласно чл. 405а, ал. 1 КТ когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение.

По делото е установено, че на 18.01.2018 г. и 25.01.2018 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – С. З са извършили проверка по спазването на КТ и ЗЗБУТ в Кооперативна организация на инвалиди „Ралица“, гр. С.З.Р от проверките са били обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР180211, съгласно който от 16.01.2018 г. лицето Д.Й е предоставяло работната си сила като машинен оператор с работно място Производствен цех за детайли за обувки, находящ се в гр. С. З, собственост на Кооперативна организация на инвалиди „Ралица“, гр. С. З. Не е ценен сключения между лицата граждански договор с предмет „ушиване детайли на обувки 200 чифта“. Съставен е АУАН № 24 – 001757 / 25.01.2018 г.

Страните не спорят по фактите, че към момента на проверката на контролните органи Д.Й е била в трудово правоотношение с работодателя „Стомар“ ЕООД, гр. В. Т, въз основа на сключен трудов договор № 13 / 24.11.2017 г. за изпълнение на длъжността „демонстратор стоки“, на пълно работно време 8 часа и основно трудово възнаграждение в размер на 545, 00 лева. Гражданският договор между лицето и ответника по касационната жалба е бил сключен за период когато първото е ползвало платен годишен отпуск.

Законосъобразно административният съд е отбелязал, че не всяко полагане на труд представлява престиране на работна сила и е основание за квалифициране на възникващите въз основа на това отношения като трудови по смисъла на чл. 1, ал. 2 КТ. Изследвайки фактите по спора, съдът точно е приел, че когато страните по материалното правоотношение са се договаряли те са приели извършването на конкретно определена работа и постигане на определен резултат, за които изпълнителят е следвало да получи възнаграждение. Липсват факти за определяне на работен режим, работно време, работно място, трудово възнаграждение, спазване на трудова дисциплина.

Обстоятелството, че между Д.Й и Кооперативна организация на инвалиди „Ралица“, гр. С. З е съществувал трудов договор, който е бил прекратен през ноември 2016 г. във връзка със същата дейност е ирелевантно за преценка белезите на процесното материално правоотношение.

Правилно административният съд е приел, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 АПК да издаде акта след като обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая. Поради особеностите на сключения граждански договор (двустранен и възмезден), той е близък по своите характеристики с трудовия договор и административният орган е следвало да прецени правната същност на възникналото правоотношение дали е във връзка с осъществяване на трудова функция и предоставяне на работна сила при определен работен режим, работно време, работно място, длъжност и уговорено месечно възнаграждение или е такова за извършване на определена работа и/или постигане на определен резултат срещу заплащане на договорено възнаграждение.

Тази преценка не може да бъде извършена само въз основа на попълнена от лицето декларация.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 87 / 11.04.2018 г. по адм. дело № 82 / 2018 г. на Административен съд – С. З. РЕШЕНИЕТО е окончателно.