Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от „М. С. П“ АД в несъстоятелност, подадена чрез процесуалния му представител адв. С.Х, против решение № 672 от 23.03.2018г., постановено по адм. дело № 1095/2017г. по описа на Административния съд–Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-16001615005334-091-001/27.09.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП –Пловдив, потвърден с Решение № 141/20.03.2017г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив на при ЦУ на НАП.

В касационната жалба са изтъкнати доводи, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касаторът моли да се отмени решението на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - директорът на дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП чрез процесуален представител в представен писмен отговор и в с. з. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 21 218 лева.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е допустима, тъй като е предявена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата срещу ревизионният акт, с който допълнително е начислен през м. 09/2014г. ДДС в размер на 2 334 688, 41 лв. с прилежащи лихви в размер на 463 698, 30 лв.; допълнително е начислен през м....