Производството е по чл. 208 и сл. от АПк вр. с чл. 160 ал. 6 от ДОПК.

Подадена е касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез процесуалния представител срещу решение №2397 от 16.12.2016 г., постановено по адм. дело №713 по описа за 2016 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за регистрация по ЗДДС №160421600000104 от 07.01.2016г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение №144/12.03.2016 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. П. при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени съображения за необоснованост, нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила при постановяване на обжалвания съдебен акт - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорения акт за регистрация по ЗДДС.

Ответникът по касационна жалба - директор на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител в депозирани писмени бележки, оспорва касационната жалба. Счита решението за правилно и иска да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, осмо отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Пловдив е била жалба подадена от [фирма] срещу акт за регистрация по ЗДДС №160421600000104 от 07.01.2016г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение №144/12.03.2016...