Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], гр.[населено място], срещу решение № 289 от 22.02.2017 г. на Административен съд гр. В. (АСВ), постановено по адм. д. № 1837/2016 г., с което е изменен акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № 2 от 06.04.2016 г., издаден от главен експерт „МДТ“ в О. Б, изменен с решение № 01 от 15.06.2016 г. на кмета на О. Б.

Касаторът поддържа неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния и процесуален закон и необоснованост. Поддържа, че административният орган не се е произнесъл по искане вх.№ МДТ-В-20/09.03.2016 г. в частта за възстановяване на недължимо платени суми за такса битови отпадъци (ТБО) за 2011 г. и 2012 г. в общ размер 6388.90 лв. поради непредоставяне на част от услугите по чл. 62 ЗМДТ, установено с влязло в сила съдебно решение по адм. д. № 3471/2014 г. на АСВ. Изразява несъгласие с изводите на съда, че доброволното заплащане на ТБО за 2011 г. и 2012 г. е поради липса на спор за дължимите суми и поддържа, че своевременно е заявил искането си за възстановяване на недължимо внесените суми поради непредоставяне на услугата. Претендира за отмяна на решението, отмяна на АПВ и присъждане на разноски.

Ответникът кмет на О. Б не взема становище по касационната жалба.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С искане вх.№ МДТ-В-20/09.03.2016 г. [фирма] поискало възстановяване на недължимо платени суми за ТБО и прихващането им със задълженията за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. С оспорения АПВ № 2/06.04.2016 г. органът е съобразил влязло в сила решение по адм. д. № 3471/2014 г. на АСВ, оставено в сила с решение по адм. д. № 4816/2015 г. на ВАС и е намерил, че следва да бъдат преизчислени задълженията за 2013 г. Приел е за недължимо платена сума в размер на 3125.51 лв., от която 2792.50 лв. главница и 333.01 лв. лихва за забава за 2013 г. Прихванати са задължения за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. общо в размер на 2776.53 лв., в резултат на което е възстановена сума в размер на 348.98 лв.

С жалба по административен ред дружеството възразило, че искането му за възстановяване касае целия период от 2011 г. до 2016 г., при което неправилно в АПВ не били включени надплатените задължения за 2011 г. и 2012 г., към които била относима идентична фактическа обстановка като приетата по адм. д. № 3471/2014 г. на АСВ и адм. д. № 4816/2015 г. на ВАС и е възразил срещу начина на изчисление на ТБО за 2014 г. в размер на 2350.59 лв.

Решаващият орган е изменил оспорения АПВ в частта, с която не е начислена и възстановена законна лихва върху недължимоплатените суми за 2013 г. общо в размер на 517.17 лв. и е потвърдил АПВ в останалата част.

Административният съд е приел за неоснователно искането за [фирма] за преизчисляване на задълженията за 2011 г. и 2012 г. въз основа на решение по адм. д.№ 3471/2014 г. на АС гр. В., тъй като последното касае само 2013 г. и по него съдът не се е произнасял за дължимостта на компонентите на ТБО за предходните две години. Съдът е приел посоченият въпрос за безспорен между страните, тъй като определеният размер на ТБО за 2011 г. и 2012 г. своевременно бил заплатен от дружеството в срок до 30.04. на съответната година, т. е. със законната 5 % отстъпка. В резултат на изложеното е приел за законосъобразен отказът за преизчисление на задълженията за 2011 г. и 2012 г. С оглед действието на влязлото в сила съдебно решение само занапред съдът е намерил за правилно преизчислението от административния орган единствено на задълженията за 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. Приел е, че изчисленията по години са верни и безспорни между страните.

За да измени частично АПВ съдът е преизчислил задълженията за 2013 г. по следния начин: определеният от органа размер на главницата от 3036.96 лв. е редуциран със сума по съдебния акт по адм. д. № 3471/2014 г. от 244.46 лв., от която сума с платежно нареждане от 28.10.2014 г. дружеството внесло 1802.92 лв. главница и 339.13 лв. лихва за забава, общо 2142.05 лв. Към тях е прибавена сума от 1234.04 лв. по АПВ от 03.10.2014 г., за да се получи посочената в обжалвания АПВ сума от 2792.05 лв. главница. Съдът е намерил за неправилно посочен размерът на лихвата от 333.01 лв. вместо действително внесената от 339.13 лв., поради което намерил жалбата за частично основателна като признатата за възстановяване недължима платена ТБО за 2013 г. следвало да бъде 3131.63 лв. вместо приетата от органа 3125.51 лв., поради което изменил АПВ чрез увеличаване на сумата за възстановяване от 348.98 лв. на 355.10 лв.

Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради неправилно приложение на закона.

Не е спорно по делото, че касаторът е собственик на недвижим поземлен имот № [номер] с площ от 712.299 дка, находящ се в землището на [населено място], [община], местност „Б.“ с ЕКАТТЕ [номер]. Не е спорно, че имотът представлява унищожена нива за промишлени цели и служи за депо. В същия са разположени тръби, по които след драгиране на езерото, където се изливат отпадните води на предприятията на [населено място], същите се изливат в имота, утаяват се, а пречистената вода по поставени преливници се излива в реката. Установява се от влязлото в сила решение по адм. д.№ 3471/2014 г. на АС гр. В., че имотът не генерира отпадъци – битови или промишлени. Същият е извън регулация. По същото дело е установено, че за него общината не предоставя услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, което обстоятелство изрично е прието за безспорно в решението. Около него няма обществени места, за които да се оказва услугата по почистване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. В съдебното производство за спорната 2013 г. е представена заповед № 742/10.10.2012 г. на кмета на О. Б, с която са определени границите на районите и вида на предлаганите услуги, от която е видно, че в [населено място] не се предоставя услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. Съвкупната преценка на посочените обстоятелства е мотивирала извода по влязлото в сила решение по адм. д.№ 3471/2014 г. на АС гр. В., че в противоречие с изискването по чл. 62, изр. 2 ЗМДТ размерът на дължимата ТБО не е определен за всяка услуга поотделно, като за 2013 г. [фирма] дължи ТБО единствено за предоставената услуга по обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, тъй като останалите услуги (по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване) не се предоставят от О. Б за [населено място]. Съобразно данъчната оценка на имота и определен от Общинския съвет размер от 0.26 промила за ЮЛ, ТБО за 2013 г. е определена в размер на 244.46 лв.

Касаторът последователно е поддържал становище, че за посочения имот не дължи ТБО за услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, тъй като същите не се предоставят от общината. Именно това е мотивирало съдебния спор по адм. д. № 3471/2014 г., както и подаденото искане вх.№МДТ-В-20/09.03.2016 г., сложило началото на спорното административно производство по прихващане/възстановяване. Фактът, че в искането е посочено влязлото в сила решение по адм. д. № 3471/2014 г., не означава, че претенцията на лицето касае само 2013 г., която е била предмет на съдебния спор. Напротив, както в искането, така и в жалбите по съдебен и административен ред, лицето неотклонно поддържа, че е надплатило ТБО за 2011 г. и 2012 г. при напълно идентична фактическа обстановка като разгледаната по адм. д. № 3471/2014 г., по което както изрично се посочи, непредоставянето на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване не е било спорно, а е ноторно известно, че около имота няма обществени места, за които да се оказва услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.

Безспорно изследваните обстоятелства по адм. д. № 3471/2014 г. на АС гр. В. касаят единствено 2013 г., но в искането, сложило началото на спорното производство по издаване на АПВ, лицето е заявило, че същите обстоятелства касаят задължението му за ТБО за 2011 г. и 2012 г. Фактът на осъщественото заплащане на задълженията в пълния размер, посочен в съобщенията по чл. 23 и чл. 69, ал. 2 МЗДТ, неправилно е приравнен от решаващия съд на липса на спор относно този размер. Напротив – това е основният спорен по делото въпрос, заявен още с искането от 09.03.2016 г. Наличието на развило се съдебно производство единствено за 2013 г. не препятства разрешаването на същия спор относно предходните две години.

Съгласно чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. При правилно разпределена от първостепенния съд доказателствена тежест с определение от 04.07.2016 г. съобразно чл. 170, ал. 1 АПК именно ответникът носи доказателствена тежест да установи законовите изисквания при издаването на акта, т. е. че за спорните 2011 г. и 2012 г. е предоставял услугите по чл. 62 ЗМДТ за имота на жалбоподателя. Вместо това, както експертът в „МДТ“ О. Б, така и горестоящият административен орган, са подходили формално към искането на лицето, позовавайки се единствено на влязлото в сила съдебно решение, касаещо спорната 2013 г. Безспорно е по-лесно някой друг да разреши правния спор (както се е случило за 2013 г.), а органът само да изпълни съдебното решение. Но в случая административният орган разполага с компетентност и с цялата информация, доколкото е издател на заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, служби на общинската администрация разполагат с устройствените планове на прилежащите територии и информация, дали от общината се предоставя услугата по смисъла на чл. 71, т. 2 ЗМДТ, поради което бездействието му и непроизнасянето в пълнота и формално по заявеното искане не съответства на изискванията за служебно установяване на действителните факти от значение за случая при спазване на принципите за законност, истинност и служебно начало в процеса по чл. 4, чл. 7 и чл. 9 АПК.

Установява се от назначена по делото ССЕ, че в ТБО за 2011 г. и 2012 г. са включени единствено такси за почистване на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на битови отпадъци в депо (приложение № 5 към експертизата). Т.е. идентично на развилото се съдебно производство по адм. д. № 3471/2014 г. не е било спорно, че О. Б не предоставя за имота на жалбоподателя в [населено място] услугите по сметосъбиране и сметоизвозване. Така спорът по делото се концентрира единствено около предоставяне на услугата по почистване на териториите за обществено ползване, доколкото непредоставянето й е основание по чл. 71, т. 2 ЗМДТ за несъбиране на такса за тази услуга.

При правилно разпределена от решаващия съд доказателствена тежест и при липса на проявена активност от ответника в хода на съдебното производство, същият следва да понесе неблагоприятните за себе си правни последици от недоказването на спорния факт. Т.е. следва да се приеме тезата на жалбоподателя, че идентично на 2013 г. и за предходните две години О. Б не е предоставяла за имота му в [населено място] услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Признание в тази насока се съдържа и в друг акт на ответника – негова заповед № 233/05.04.2016 г., с която за периоди 2014 г., 2015 г. и 2016 г. е определено за имота на лицето в [населено място] да се начисли ТБО само за услугата по обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци, тъй като имотът се намира извън регулацията на населеното място и около него няма обществени места, за които да се предоставя услугата по почистване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Касае се за трайно установени във времето и пространството факти и обстоятелства – относно характеристиките на имота, статута му на имот извън регулация и липсата на други населени места, поради което и ако тези характеристики са променени, отново ответникът носи доказателствена тежест да установи тези благоприятни за себе си факти, а именно, че са изпълнени законовите изисквания за установяване и събиране на ТБО за всички услуги, посочени в чл. 62 ЗМДТ. След като не е ангажирал доказателства, че услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване се предоставят за имота на касатора в [населено място] и на основание чл. 62, чл. 66, ал. 1 и чл. 71, т. 1 и т. 2 ЗМДТ следва да се приеме, че [фирма] не дължи ТБО за тези услуги, тъй като за 2011 г. и 2012 г. същите не се предоставят от О. Б, респ. в ТБО за 2011 г. и 2012 г. следва да се включи единствено такса за услугата по обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци. Съгласно заключение на ССЕ за периода 2011 г. – 2015 г. този размер е един и същ – 244.46 лв. С решение на Общинския съвет за 2016 г. размерът на таксата за спорната услуга е увеличен от 0.26 промила на 2.50 промила. Законосъобразността на решението на Общинския съвет, което е самостоятелен административен акт, може да бъде проверена по повод негово евентуално оспорване, но не и в настоящето производство по спор относно размера на ТБО. Ето защо за 2016 г. размерът на дължимата ТБО е 2350.29 лв. Като е достигнал до различни правни изводи административният съд е постановил оспореното решение при неправилно приложение на закона. На основание чл. 221, ал. 2 АПК е дължима неговата отмяна и на основание чл. 222, ал. 1 АПК е дължима отмяна и на оспорения пред АС Варна административен акт.

Съобразно чл. 173, ал. 2 АПК делото като преписка следва да се върне на съответния административен орган при „МДТ“ в О. Б, който да постанови нов акт по подаденото искане вх.№ МДТ-В-20/09.03.2016 г. на [фирма] при съобразяване на тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящето решение относно дължимостта на ТБО за периода 2011 г. – 2016 г. единствено за услугата по обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци, като се съобразят извършените от лицето плащания и дължимата лихва по чл. 129, ал. 6 ДОПК за недължимо внесените суми за ТБО.

При този изход на спора на касатора следва да се присъдят сторените разноски за две съдебни инстанции общо в размер на 325 лв.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ съдебно решение № 289 от 22.02.2017 г. на Административен съд гр. В., постановено по адм. д. № 1837/2016 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ акт за прихващане и възстановяване № 2 от 06.04.2016 г., издаден от главен експерт „МДТ“ в О. Б, изменен с решение № 01 от 15.06.2016 г. на кмета на О. Б.

ВРЪЩА делото като преписка на административен орган при „МДТ“ в О. Б за постановяване на нов акт по подаденото искане вх.№ МДТ-В-20/09.03.2016 г. на [фирма] при съобразяване на тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящето решение.

ОСЪЖДА О. Б да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление в гр.[населено място],[жк], [улица], [адрес], разноски в размер на 325 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.