Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез процесуалния представител адв. Ф. М. срещу Решение № 748 от 18.04.2016 г. по адм. дело № 10/2016 г. по описа на Административен съд Пловдив, ІV състав.
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт/РА/ № Р-16001615001714-091-001 от 30.09.2015 г., издаден от началник сектор „Ревизии“ в ТД Пловдив на НАП, възложила ревизията, и главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, изменен с решение № 934 от 10.12.2015 г. на директора на дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив при ЦУ на НАП в частта на допълнително установения корпоративен данък за 2008 г. от 76 379, 59 лева на 76 138, 85 лева и лихви от 51 899, 45 лева на 51 735, 87 лева, за 2009 г. от 67 923, 33 лева на 67 871 лева и лихви от 45 525, 54 лева на 45 496, 04 лева.
Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място, счита, че неправилно съдът не е обявил нищожност на оспорения РА предвид липсата на подписи в РД и в РА. На второ място, оспорва извода на съда за липса на допуснати съществени нарушения в рамките на ревизионното производство. На следващо място, излага доводи за неправилно обсъждане на доказателствата по делото и неправилно прилагане на материалния закон във връзка с формирания от съда извод за законосъобразност на РА за установения корпоративен данък за 2008 г. и 2009 г. Иска отмяната на решението със законните последици. Претендира разноски за двете съдебни инстанции....