Производството e по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 20, ал. 4, т. 1 от Правилник за за прилагане на ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) /ППЗЗД/.

Образувано е по касационна жалба на П. Г. К. и И. Л. К. за себе си и като родители на детето Е. И. К. и искане за допълване (поправяне) на касационна жалба от С. И биологично семейство на дете - Е. И. К. с баща И. Л. К. и майка – П. Г. К. срещу решение № 4177/16.06.2016г., постановено по адм. дело № 3875/2016г. по описа на Административен съд София - град. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК – неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени индивидуалния административен акт.

Ответникът – Директор на Дирекция "Социално подпомагане” – Люлин, гр. С., в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и иска оставянето му в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата...