Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от А. С. К. от [населено място], чрез процесуален представител, срещу Решение № 56 от 01.03.2017 г. на Административен съд - В. Т по адм. д. № 752/2016 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-04000615007478-091-001/10.05.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В. Т, в частта, потвърдена с Решение № 297/26.09.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП” - В. Т.

Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че събраните доказателства не подкрепят наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Намира, че не е установено, че той е извършвал стопанска дейност, от която е реализирал доход, подлежащ на облагане по ЗДДФЛ. Сочи, че само въз основа на изявленията на няколко лица необосновано е прието, че е осъществявал търговска дейност чрез предоставянето на услугата превоз на пътници. Излага аргументи за неточно определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 4 ДОПК, като акцентира върху обстоятелството, че регистрацията му като едноличен търговец е прекратена на 01.01.2012г. В подкрепа на тезите са излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение, на РА и присъждане на осъществените разноски.

Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП” – В. Т, чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – В. Т е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р-04000615007478-091-001/10.05.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В. Т, в частта, потвърдена с Решение № 297/26.09.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП”- В. Т, с която за А. С. К. са определени допълнителни задължения в общ размер от 10 397, 30 лв., включващ годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2009-2013 г. в размер на 6414, 92 лв. и съответните лихви за забава в размер на 3 587, 41 лв., както и вноски за здравно осигуряване /ЗО/ на самоосигуряващо се лице за периодите 15.02.2011-2013 г. общо в размер на 299, 31 и съответните лихви за забава в размер на 95, 66 лв.

За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:

Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК поради наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2, 4 и 5 ДОПК. Изводите за тяхната установеност са формирани въз основа на събраните писмени обяснения от трети лица и данни, предоставени от ОД на МВР. С оглед броя на пътуванията на К. до Италия за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2013 г. приходните органи са приели, че той е извършвал търговска дейност по превоз на пътници от и до Италия. В резултат на това са счели, че полученият от ревизираното лице доход от тази дейност е от източник по чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ и подлежи на облагане. Посочили са още, че съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗСч (ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО) (ЗСч), търговците по смисъла на ТЗ се определят като предприятия за целите на същия закон, а всички предприятия са задължени да прилагат счетоводното законодателство, като водят счетоводна отчетност в съответствие с изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти. Тъй като при ревизията лицето не е представило заведена счетоводна отчетност за извършваната от него търговска дейност, нито е подавало ГДД за получените приходи, решаващият орган е приел, че е налице и обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 5 ДОПК.

След анализ на събраните доказателства първоинстанционният съд е счел, че те подкрепят установеността на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ДОПК за провеждане на ревизионното производство по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Преценил е, че въз основа на предоставената от ОД на МВР- [населено място] справка, съдържаща данни за марка и идентификационни номера на автомобилите, данни за брой, имена, ЕГН на пътниците, както и дата на напускане и влизане в страната на ревизираното лице, приходните органи правилно са приели, че ревизираното лице трайно и по занятие е осъществявало дейността по превоз на пътници. Кредитирайки получените писмените обяснения от посочените трети лица, пътували в чужбина с К. срещу сумата от 100 евро, първоинстанционният съд е формирал извод, че осъществяваните от ревизирания търговски сделки са от вида по чл. 1, ал. 1, т. 5 от ТЗ и от тях той е реализирал облагаеми и осигурителни доходи. Преценил е, че получените доходи следва да се определят като такива с източник по чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, като размерите им за всяка от процесните години точно са определени чрез отчитане само на регистрираните пресичания на границата, броя превозвани лица и с оглед посочената от тях сума от 100 евро. Същевременно, разходите са изчислени на база общодостъпна информация за разстоянието на изминатия маршрут при съобразяване на разходната норма според вида на МПС, с които са превозвани пътниците. В обобщение съдът е приел, че основите за облагане по ЗДДФЛ са определени като разлика между установените от ревизията неотчетени приходи и разходите, възлизащи по години както следва: за 2009 г. - 27 047.24 лв., за 2010 г. - 15 313.86 лв. за 2011 г. - 1 692.60 лв. за 2012 г. - 773.96 лв. и за 2013 г. - 1 274.80 лв. Годишните данъчни основи за доходите от дейността като ЕТ са определени като от установения облагаем доход са приспаднати определените с РА задължителни вноски за здравно осигуряване за годишно изравняване. С оглед осъществяваната от ревизирания стопанска дейност първоинстанционният съд е счел, че той, като самоосигуряващо се лице, дължи ЗО за периода след 15.02.2011г. върху получените осигурителни доходи в посочените размери. Решаващият състав е изложил подробни мотиви по възраженията на оспорващия, като в заключение е достигнал до извода, че атакуваният РА е законосъобразен.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са доводите на касатора, че наличието на констатираните обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на облагането по аналог не се подкрепят от събраните от приходните органи доказателства. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че получената справка от ОД на МВР за задграничните пътувания на ревизираното лице, ведно със събраните писмени обяснения от лицата, ползвали превозните услуги до Италия, сочат, че той редовно е осъществявал дейността по предоставяне на превозни услуги с цел извличане на печалба. Ирелевантно в тази връзка е обстоятелството, че регистрацията на касатора като едноличен търговец е прекратена на 01.01.2012г., тъй като квалифицирането на доходите от стопанска дейност на физическо лице като облагаеми е обусловено само от качеството му на търговец по смисъла на ТЗ – арг. от чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ТЗ предвижда, че търговски са сделките по чл. 1, ал. 1, независимо от качеството на лицата, които ги извършват, включително и превозните сделки, посочени в т. 5.

Несподелима е тезата, че въз основа на получените писмени обяснения от превозваните лица е възможно само да се предположи, но не и да се установи обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Неговото наличие не е обусловено от главното и пълно доказване на укрити приходи или доходи, а от събирането на данни за това. Изложените в касационната жалба оплаквания са идентични с тези, релевирани пред решаващия орган и пред първоинстанционния съд, а изложените от последния мотиви напълно се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни. Противно на доводите в жалбата, решаващият състав е дал достатъчно ясни указания за кои обстоятелства по делото оспорващият не сочи доказателства, а субективното му „объркване” при смисловото им възприемане не би могло да се квалифицира като нарушение на правото му на защита и на справедлив процес. П., че ревизираното лице не е опровергало регламентираната в чл. 124, ал. 2 ДОПК презумптивна вярност на фактическите констатации в РА, нито е ангажирало доказателства, че при определянето на данъчните основи по чл. 122, ал. 4 ДОПК е следвало да бъдат съобразен и други относими обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК, първоинстанционният съд правилно е приел, че РА е законосъобразен както досежно допълнително установените задължения по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за процесните данъчни периоди, така и за установените ЗО. Достигайки до този извод, решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и направеното искане, в полза на Дирекция „ОДОП”- В. Т следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 841.92 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 56 от 01.03.2017 г. по адм. д. № 752/2016г. по описа на Административен съд - В. Т.

ОСЪЖДА А. С. К. от [населено място] да заплати на Дирекция „ОДОП” - гр. В. Т при ЦУ на НАП сумата от 841.92 лв.(осемстотин четиридесет и едни лева и деветдесет и две стотинки), представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.