Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ против решение № 3502 / 20.05.2016 г. по адм. дело № 738 / 2016 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Касаторът счита, че административният съд необосновано е приел, че дружеството работодател е преустановило дейността си, тъй като макар и обявено в ликвидация до прекратяването му то може да извършва дейност.
Ответникът по касационната жалба – М. Ц. Н., от [населено място] изразява становище за неоснователност на същата.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че съдът необосновано е приел, че дружеството - работодател е преустановило дейността си и оттук неточно е приложил материалния закон, приемайки че административните органи са нарушили чл. 327, ал. 1, т. 10 КТ във връзка чл. 2, чл. 6 и чл. 7 от Наредба № РД – 07 – 8 / 27.10.201г. за реда за извършване на проверка по чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.
С решение № 3502 / 20.05.2016 г. по адм. дело № 738 / 2016 г. Административен съд София – град е отменил решение № 22-879 / 28.12.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” – [населено място] и разпореждане № 22 – 206 / 25.11.2015 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” – София, с които е отказано прекратяване трудов договор между [фирма] и М. Ц. Н. във връзка със заявление вх. № 266895 / 02.09.2015 г. по чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда и чл. 2 от Наредба № РД – 07 – 8 / 27.10.201г. за реда за извършване на проверка по чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда. Изпратил е преписката на административния орган за издаване на нов индивидуален административен акт съобразно указанията по прилагане на материалния закон, дадени в мотивите на съдебното решение. Отхвърлил е искането за присъждане на разноски. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че атакуваните актове са издадени в нарушение на материалноправни разпоредби – основание за отмяната им по чл. 146, т. 4 АПК. Решението е правилно.
По делото е установено, че М. Ц. Н., от [населено място] е поискала със заявление вх. № 266895 / 02.09.2015 г. по чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда и чл. 2 от Наредба № РД – 07 – 8 / 27.10.201г. за реда за извършване на проверка по чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда от Дирекция „Инспекция по труда” – [населено място] да и бъде прекратено трудовото правоотношение с търговско дружество [фирма] - в ликвидация [населено място]. Органите на инспекцията по труда са извършили проверка и са установили, че макар и обявено в ликвидация търговското дружество извършва дейност без да са уточнили точно каква.
Ликвидацията е започнала през 1999 г. като ежегодно срокът ѝ е бил удължаван, респ. са били освобождавани и назначавани различни лица като ликвидатори. В много от случаите удължаването на срока за ликвидация от страна на принципала - Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) респ. назначаването на ликвидатор, се е извършвало няколко месеца след изтичане на определения от него срок за ликвидация, но винаги е имало надлежен документ - протокол, с който е било вземано решението кой е ликвидатор на дружеството и до кога е срока за прекратяването му. Последният протокол за удължаване срока на ликвидация е бил от 27.01.2014 г., като с него е бил определен такъв до 31.12.2014 г.
Видно от констативен протокол № 1 / 04.09.2015 г. по време на извършената проверка на адреса на управление и седалището на дружеството, не е бил установен контакт с работодателя, лице, което да го представлява или лице, определено да получава кореспонденцията му. Приобщената информация от ТД на НАП София сочи, че подаването на данни по реда на Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица за М. Ц. Н. е ставало до месец юли 2015 г.
Няма данни към настоящият момент дружеството в ликвидация да извършва дейност нито принципалът му да е назначил нов ликвидатор.
Съгласно чл. 327, ал. 2 КТ в случаите когато работодателят преустанови дейността си и работникът или служителят не може да подаде писменото си заявление за прекратяване на трудовия договор, поради това че работодателят, лицето, което го представлява, или лицето, определено да получава кореспонденцията на работодателя, не могат да бъдат намерени на адреса на управление, посочен в трудовия договор, заявлението може да се подаде в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя. Заявлението може да се изпрати в инспекцията по труда с препоръчано писмо с обратна разписка или по електронен път при спазване разпоредбите на ЗЕДЕП (ЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННИЯ ДОКУМЕНТ И ЕЛЕКТРОННИЯ ПОДПИС). Ако след проверка, извършена съвместно от контролните органи на инспекцията по труда, Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите, се установи, че действително работодателят е преустановил дейността си, трудовият договор се смята прекратен от датата на завеждане на заявлението в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя.
Обосновани са изводите на административния съд, че са налице уредените с нормата на чл. 327, ал. 2 КТ материалноправни основания за реализиране правото за прекратяване на трудовото правоотношение чрез инспекцията по труда. Налице е неточно прилагане на материалноправните разпоредби по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК, което законосъобразно е било установено от първоинстанционния съд.
По изложените съображения атакуваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно постановено следва да бъде оставено в сила.
Отчитайки изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени направените и поискани от ответника по касационната жалба деловодни разноски, които съобразно доказателствата в тази насока и приложения списък по чл. 80 ГПК възлизат на сумата от 500, 00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3502 / 20.05.2016 г. по адм. дело № 738 / 2016 г. на Административен съд София – град.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, [населено място] да заплати на М. Ц. Н., от [населено място] сумата от 500, 00 (петстотин) лева, разноски за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.