Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ("ОДОП") - гр. С. при ЦУ на НАП, срещу решение № 2647/18.04.2016 г., постановено по адм. д. № 8680/2014 г., по описа на Административен съд -гр. С. /АС/.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество постановено ново, с което се отхвърли жалбата срещу обжалвания РА. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 8300 лева за две инстанции.
Ответникът - [фирма], чрез пълномощника си адв. И., в писмени бележки и в съдебно заседание излага становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждането на разноски по представен списък.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбата.
Върховния административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, а по същество за частично основателна.
Предмет на обжалване пред АС е бил ревизионен акт /РА/ №231308794 от 06.02.2014 г., в частта в която е потвърден с Решение № 1414/05.08.2014г. на Директор на Дирекция „ОДОП - гр. С. при ЦУ на НАП, с който на [фирма] е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 144 987, 44 лв. по доставки от [фирма] в размер на 91 891, 63 лв. за периодите от месец септември 2012 г. до месец април 2013 г. включително; [фирма] - в ликвидация, в размер на 37 436, 81 лв. за периодите от месец май 2012 г. до месец август 2012 г. и [фирма], в размер на 15 650, 00 лв. за периодите септември, октомври и ноември 2012 г.
На първо място първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процедурните правила при извършване на данъчната ревизия.
От обективна страна за установено съдът е приел, че основната дейност на дружеството-жалбоподател през ревизираните периоди е извършване на транспортна дейност. Предмет на процесните доставки, по които е отказано право на данъчен кредит са автомобилни гуми, резервни части, гориво и почистващи препарати. Твърденията на ревизираното лице са били, че закупените авточасти са за поддръжка на наличния автопарк и са влагани директно в наличните автомобили, при необходимост от аварийни и необходими текущи ремонти, във връзка, с което авточастите на са заприходявани в склад, а са отнасяни директно като разход през текущия период, в който са направени. В счетоводството на дружеството не се отчитат резервните части като налични материали, а се изписват като текущ разход.
За да отмени ревизионния акт първоинстанционният съд се е позовал на приетите по делото съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, които е възприел изцяло като неоспорени от които се установява, че стоките по процесиите фактури са вложени изцяло в процеса на експлоатация на собствените на жалбоподателя МПС. Обсъдени са представените приемо-предавателни протоколи, показанията на изслушаните свидетели и е прието от първоинстанционният съд, че фактурираните доставки са реални и извършени именно от издателите на фактурите. Обсъдени са заключенията на ССЕ и СТЕ.
От заключението на СТЕ за установено съдът е приел, че след анализ на свидетелства за регистрация на МПС, собственост на жалбоподателя, пътни листа, издавани от жалбоподателя, през процесния период и протоколи за извършени ремонти на МПС се установява, че стоките по процесните фактури са с консумативен характер и са вложени изцяло в процеса на експлоатация на собствените на жалбоподателят товарни МПС. Относно получено и разходвано от жалбоподателя дизелово гориво, вещото лице е отчело разходната норма на превозните средства, описало е подробно всички влекачи, ремаркета и полуремаркета и е приел, че общото количество доставено гориво по процесните фактури е 212 589, 55 литра, а общия разход на гориво за процесния период е 860 915, 51 литра /неправилно посочено в мотивите на обжалвания акт- 915, 51 литра/. В заключение вещото лице е установило, че ако спорните стоки, които са с експлоатационен характер, не са влагани своевременно през периода 2012г. – 2013г., товарните композиции на жалбоподателя не биха могли да се движат. Решението е частично неправилно.
Относно доставчика [фирма], в хода на ревизията са представени фактури, приемо-предавателни протоколи и товарителници за закупени от ЕТ автомобилни гуми, резервни части, гориво и почистващи препарати. От доставчика не са представени исканите документи, тъй като не е намерен представител на декларирания адрес. У. е, че фактурите са включени в ДП и СД за съответния данъчен период, като доставчика не е публикувал годишен финансов отчет за 2012 г. в търговския регистър, няма наети лица по трудов договор, не разполага с недвижими имоти /складови бази/, собствени или наети, няма регистриран електронен касов апарат с фискална памет /ЕКАФП/, съответстващ на вписаните в представените от получателя фискални бонове. Обсъдени са предходните доставчици. Представените пътни листа и товарителници е прието, че са свързани с доставката на авточасти, гуми и почистващи препарати, а за транспортиране на дизелово гориво са представени договор за превоз сключен от доставчика със [фирма]. Установено е, че използваното МПС е собственост на [фирма], като липсват доказателства за изпълнение на договора и извършване на превоза. Представен е и договор от 01.09.2012 г. за съхранение на стоки идентични с процесните сключни между доставчика и [фирма], като не са представени доказателства за заплащане на уговорената цена по този договор, както и за предаване на стоките.
В хода на ревизията са съпоставени данните в представени от ревизираното дружество пътни листа за извършени превози на стоки и материали, и е установено, че шофьора - Н. Ц. Н., следва през периода от 13.09.2012 г. до 30.04.2013 г. да е работило без почивка, средно по около 17-18 часа на ден. При така установеното в хода на ревизията е прието наличие на симулативна сделка при знание от страна на получателя по доставката и на същия е отказано право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури, предвид липса на предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС.
Относно доставчика [фирма] - в ликвидация са представени идентични писмени доказателства и предмет на доставката са почистващи материали, дизелово гориво и автомобилни части. В хода на ревизията са установени идентични на установените относно [фирма] факти. Дружеството се занимава с различна дейност - маркетинг и реклама и има назначени лица с различни длъжности: фризьор, маникюрист и др. от същия вид. Представената от ревизираното дружество оборотна ведомост на доставчика не е кредитирана, тъй като не отразява вярно и честно текущото счетоводно отчитане.
Относно доставчика [фирма] са представени писмени доказателства:приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, договор за наем от 01.04.2012 г., банкови извлечения, фактури на предходни доставчици и обяснения от доставчика, че стоките са получавани в офис-магазин на купувача и от негов представител. Предмет на доставките са авточасти, автогуми, антифриз, като в приетите стокови разписки, авточастите са описани по вид, количество и стойност. Установено е, че предходните доставици не са намерени на адресите или са дерегистрирани по ЗДДС, а наемодателят [фирма] не притежава налични сгради.
При тези факти настоящият състав намира, че относно доставката на дизело гориво липсват доказателства за предаване на стоката освен приемо-предавателните протоколи. Представеният относно доставчика [фирма], договор за превоз със [фирма] и издадена фактура от 01.09.2012г. не налага на извода за реалното предаване на стоката-дизелово гориво, тъй като не се установява по какъв начин е транспортирана с оглед специфичния харатер на стоката, за която се изисква и специално превозно средство-цистерна. Твърденията за наето такова превозно средство от превозвача не са подкрепени с доказателства, тъй като липсват представени товарителници и пътни листи, с екземпляр от които следва да разполага и получателя по доставката. По идентични съображения е основателна жалбата и относно доставчика [фирма]. За двамата доставчици се установява, че са използвали един и същи превозвач [фирма], който е наел влекач модел Ивеко от [фирма].
Данни за наем на цистерна не се съдържат по преписката. На стр. 79, т. 1 е представен и приет по делото договор от 01.01.2012г. за продажба на употребявана стационарна цистерна сключен между [фирма] като продавач и [фирма] като купувач. На стр. 105, т. 1 е представен и приет договор от 01.09.2012г. за продажба на употребявана стационарна цистерна сключен между [фирма] като продавач и [фирма], като купувач, но данни за наета или собствена цистерна на превозвача [фирма] за периода на процесните доставки липсват, поради което и преди всичко поради липса на представени товарителници и/или пътни листи, с които както се посочи, следва да разполага и получателят по доставката, решението в тази си част като неправилно следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отхвърли жалбата на дружеството, относно отказано право на данъчен кредит относно доставчика [фирма] в размер на 68824, 58 лева и в размер на 22845, 70 лева относно доставчика [фирма] или общо в размер на 91670, 28 лева.
Относно доставката на 65 броя автомобилни гуми от [фирма] в размер на 86 193, 27 лева, без ДДС и от [фирма] 154 броя на стойност 86 193, 27 лева, решението е правилно. Неоснователен е довода на касатора за липса на конкретизация на процесните автомобилни гуми. Видно от доказателствата по преписката, представени още в хода на ревизията, към всяка от фактурите е представена товарителница, и приемо-предавателен протокол с посочен номер на фактура в него и опис към всяка фактура, в който са конкретизирани размерите на гумите, бройките и единичните цени. При тези неоспорени по надлежния процесуален ред доказателства и предвид заключението на СТЕ експертиза следа да се приеме, че същите са получени и използвани за икономическата дейност на ревизираното дружество. С оглед установения пробег на автомобилите от автопарка на ревизираното дружество и факта, че на 60 000 км. следва да се сменят автомобилните гуми заключението на СТЕ, което не е оспорено от страните е, че са закупени 247 бр. гуми, а са били необходими 361 броя.,поради което и при липса на данни за наличие на дурги доставчици за ревизираните периоди на идентични стоки, неоснователно в хода на ревизията и касационната жалба се поддържа липса на реалност на процесните доставки.
В останалата част с предмет на доставката почистващи материали и автомобилни части, решението също е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не може да се приеме, че липсва конкретизация, както се твърди в жалбата, тъй като към всяка от фактурите е приложен и двустранно подписан опис на перилните и почистващи препарати и за всяка от доставките е представена товарителница и двустранно подписан приемо-предавателен протокол.
При липса на твърдяно наличие в хода на ревизията на предпоставките на чл. 70, ал.,1 т. 2 от ЗДДС, не следва да се обсъжда факта, свързани ли са с предмета на дейност на ревизираното дружество, придобитите количества перилни и почистващи препарати.
Твърдяното в хода на ревизията и в касационната жалба наличие на данни за участие на ревизираното дружество в данъчна измама е неоснователно. Факта, че доставчиците са декларирали различен предмет на дейност и че не са публикували за 2012г. ГДО е недостатъчен да обоснове извода, че ДЗЛ разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на издателя на фактурите. Относно предходните доставки следва да се има предвид трайната практика на СЕС, респективно на ВАС, че не се допуска на данъчнозадължено лице да бъде отказано правото да приспадне данъка върху добавената стойност за доставката на стоки, поради това че поради измами или нередности, извършени нагоре или надолу по веригата спрямо тази доставка, се счита, че последната не е била реално осъществена, без въз основа на обективни данни да е доказано, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, на която то основава правото на приспадане, е част от измама с данък върху добавената стойност, извършена нагоре или надолу по веригата от доставки.
Реалното получаване на процесните стоки се установява и от свидетелските показания както и неоспорените заключение на експертизите и липсата на надлежно оспорване на представените писмени доказателства по реда на ГПК. За да прецени, дали да открие производство по чл. 193 и сл. ГПК, съдът следва да съобрази доказателствената сила на оспорените документи, но в конкретния случай такова оспорване не е направено от ответната страна, поради което като е кредитирал приетите по делото доказателства и ги е обсъдил в съвкупност, ведно със заключенията на неоспорените експертизи и свидетелските показания, съдът е постановил правилно решение в тази му част, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед крайният съдебен акт и предвид изричната претенция на страните за присъждане на разноски Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. С. при ЦУ на НАП, следва да заплати на [фирма] сумата от 2210 лева направени разноски за касационното производство. [фирма] Следва да заплати 6560 лева юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции..
Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221 ал. 2 от АПК РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2647/18.04.2016 г., постановено по адм. д. № 8680/2014 г., по описа на Административен съд -гр. С., В ЧАСТТА, с която е отменен ревизионен акт №231308794 от 06.02.2014 г., потвърден с Решение № 1414/05.08.2014г. на Директор на Дирекция „ОДОП - гр. С. при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит на [фирма] по доставки на [фирма] в размер на 68824, 58 лева и относно доставчика [фирма] в размер на 22845, 70 лева и в частта на присъдени на [фирма] разноски за разликата над 2 598 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма] срещу ревизионен акт №231308794 от 06.02.2014 г., потвърден с Решение № 1414/05.08.2014г. на Директор на Дирекция „ОДОП - гр. С. при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставки на [фирма] в размер на 68824, 58 лева и на доставчика [фирма] в размер на 22845, 70 лева или общо в размер на 91670, 28 лева, ведно със законните лихви.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. С. при ЦУ на НАП, да заплати на [фирма] сумата от 2210 лева направени разноски за касационното производство.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. С. при ЦУ на НАП, сумата от 6560 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателон и не може да се обжалва.