Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], срещу Решение № 1546 от 07.02.2017 г., постановено по адм. дело № 11991/2016 г. на тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС), с което е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу заповед № РД-27-135/21.09.2016г. на министъра на здравеопазването.В касационната жалба се излагат доводи за постановяване на решението при допуснати съществени нарушение на съдопроизводствените правила, за материална незаконосъобразност на обжалваното решение и за необоснованост на съдебния акт – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че в нарушение на разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от АПК, първоинстанционният съд не е назначил вещо лице, което според жалбоподателя е било необходимо за изясняване на фактите и обстоятелствата по случая. На следващо място, касационния жалбоподател твърди, че съдът в противоречие с разпоредбите на ЗКНВП (ЗАКОН ЗА К. В. Н.Е ВЕЩЕСТВА И ПРЕКУРСОРИТЕ) (ЗКНВП) е приел, че не са налице всички изискуеми условия за издаване на разрешение за производство, продобиване, износ, съхранение и използване на ограничени количества Cannabis satiwa и производните от растението канабиноиди за научни и лабораторни изследвания и медицински цели. Прави искане обжалваното решение да бъде отменено.

Ответната страна - Министърът на здравеопазването, чрез процесуалния си представител в писмен отговор и в съдебно заседание, излага становище за неоснователност на касационната жалба по изложените в нея доводи. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, съдът е извършил анализ на приложимото законодателство и обосновано е приел, че в нормативната уредба не са разписани критерии за извършване на преценка на обосновката като достатъчна или недостатъчна. Преценката е предоставена на административния орган, който е формирал изискуемите изводи и произнасяне по подаденото заявление от търговското дружество жалбоподател ( [фирма]) след извършен преглед на цялата налична документация. По тези съображения дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за оставянето в сила на оспорения съдебен акт.

Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на втора колегия, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред тричленния състав на ВАС е било образувано по жалба на настоящия касатор, против Заповед № РД-27-135/21.09.2016г. на министъра на здравеопазването, с която на основание чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП (ЗАКОН ЗА К. В. Н.Е ВЕЩЕСТВА И ПРЕКУРСОРИТЕ) отм. а ДВ бр. 78 от 6.10.2016г/. (Наредбата) и чл. чл. 5 от Устройствения правилник на министерството на здравеопазването във връзка със заявление вх. № Н-00-6/31.05.2016г. е отказано на [фирма] издаване на разрешение за извършване на дейности по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП (ЗАКОН ЗА К. В. Н.Е ВЕЩЕСТВА И ПРЕКУРСОРИТЕ).

С обжалваното пред настоящия състав решение тричленен състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е приел, че в ЗКНВП и отменената Наредба за условията и разрешаването на дейности по чл. 73 от ЗКНВП не се съдържат разпоредби относно обема, вида и съдържанието на обосновката по чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредбата, поради което преценката на обосновката като достатъчна или недостатъчна е предоставена на административния орган, което е в негова изключителна компетентност с оглед специфичния предмет на регулиране на процесната дейност с високорискови наркотични вещества. Контролът за законосъобразност на отказа следва да бъде извършен доколкото са спазени останалите изисквания на Закон за издаването му и има ли нарушения, съставляващи основанията по чл. 146 от АПК за отмяна. Съдът е приел, че случая заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на неговата компетентност и предвидената форма. Заповедта съдържа и мотиви относно изводите за недостатъчна обосновка, поради което не са налице основания за отмяна по смисъла на чл. 146 във вр. с чл. 169 от АПК.

Настоящият съдебен състав намира така постановеното решение на Върховен административен съд – тричленен състав за валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон.

Неоснователни, разгледани по същество, са релевираните от касационния жалбоподател доводи в посока неправилност на постановеното решение, поради допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на ЗКНВП, които уреждат условията за издаване на разрешение за производство, продобиване, износ, съхранение и използване на растенията и веществата от списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 и техни препарати и прекурсори за научни и лабораторни изследвания и медицински цели.

Обществените отношения свързани с производството, преработването, търговията, употребата, съхраняването, вноса, износа, транзита, пренасянето, превозването и отчетността на наркотични вещества, както и върху пускането на пазара, вноса и износа на прекурсори се регулират от ЗКНВП (ЗАКОН ЗА К. В. Н.Е ВЕЩЕСТВА И ПРЕКУРСОРИТЕ), както и от издадените подзаконови нормативни актове по прилагането на този закон, в това число Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП (ЗАКОН ЗА К. В. Н.Е ВЕЩЕСТВА И ПРЕКУРСОРИТЕ) отм. а ДВ бр. 78 от 6.10.2016г., но действаща към момента на издаване на процесния административен акт./ Правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че нито в ЗКНВП, нито в Наредбата се съдържат разпоредби относно обема, вида и съдържанието на обосновката по чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредбата, поради което законодателят е предоставил на дискреционната преценка на административния орган, при спазване изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредбата, дали да приеме или не обосновката на заявителя. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че решението за приемането на представена от участник обосновка се взема при осъществяване на допусната от закона оперативна самостоятелност, поради което контрола за законосъобразност е ограничен. Упражняването на правомощие при оперативна самостоятелност не е изведено извън обсега на контрола за законосъобразност, но в тези случаи проверката се ограничава до това дали органът е разполагал с оперативна самостоятелност и дали е спазил изискването за законосъобразност на административния акт при упражняване на предоставената дискреция (чл. 169 от АПК). Оперативната самостоятелност да се приеме или не обосновката е законово ограничена в разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредбата, която предвижда изискване в обосновката да са посочени необходимостта от използването на растения и вещества от приложения № 1, 2 и 3 към чл. 3 от Наредбата, както и за продължителността на използването им. Елемент от аналитичната дейност на административния орган е да разгледа посочените от участника обстоятелства и да мотивира извод за това дали тези обстоятелства могат да се преценят като обективни. В случая административният орган напълно е съобразил вменените му задължения и е изложил конкретни и ясни мотиви, поради които не приема посочените от участника обстоятелства като обективни и водещи до необходимост от издаване на разрешение за производство, продобиване, износ, съхранение и използване на ограничени количества Cannabis sativa и производните от растението канабиноиди за научни и лабораторни изследвания и медицински цели.

Неоснователни са и направените възражения за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от страна на първоинстанционния съд, изразяващо се в неназначване на вещо лице, което да предостави експертно заключение относно основния спорен въпрос по делото - дали обосновката е била недостатъчна. Предвид факта, че преценката относно обосновката е предоставена в дискреционната власт на административния орган, в кръга на неговата оперативна самостоятелност, заключение от вещо лице относно фактите и обстоятелствата, залегнали в самата обосновка би било неотносимо по делото. В този смисъл ограниченият съдебен контрол по смисъла на чл. 169 от АПК, върху актовете постановени в условията на оперативна самостоятелност, не позволява да бъдат изследвани по същество мотивите на административния орган, поради което назначаването на вещо лице не е необходимо.

Предвид изложеното, настоящият петчленен състав на втора колегия, счита, че обжалваното решение е правилно и не страда от изложените в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора на касационния жалбоподател не се дължат разноски. Такива с оглед своевременно направеното искане, се дължат на ответната страна - министъра на здравеопазването. В този смисъл касационният жалбоподател следва да заплати разноски в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК /в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Държавен вестник бр. 8/2017 г./, във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ). Съгласно чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на министерство на здравеопазването следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, петчленен състав - ІІ колегия РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1546 от 07.02.2017 г., постановено по адм. дело № 11991/2016 г. на тричленен състав на Върховния административен съд.

ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на Министерство на здравеопазването сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.