Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. Ц. С. срещу решение № 145 от 19.03.2020 г. по гр. дело № 50/2020 г. на РОС /Русенски окръжен съд/.

Ответникът по касация – „Каменица“ АД, гр. Пловдив в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа становище за липсата на предпоставките, с оглед на които се претендира разглеждане на жалбата по същество.

Касаторът е предявил искане за спиране на настоящето производство. Това искане е неоснователно. Липсват предпоставки по чл. 292 ГПК за спиране на производството поради неотносимост на въпросът, „3. Кога е налице закриване на част от предприятието, вътрешна реорганизация и съкращение на щата и какво правно значение имат тези три форми за правото, съответно за задължението на работодателя да извърши подбор, когато се преустановява осъществяването на някоя дейност и когато същата дейност продължава да се осъществява в същото или в друго населено място?“, възпроизвеждащ изцяло въпроса, по който е образувано т. дело № 5/2019 г. на ОСГК на ВКС към въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд. Същият въпрос не е бил предмет на делото и съответно, съставът на въззивната инстанция не се е произнесъл по него. По настоящето дело спорът е за законността на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, реалността на съкращението, законността на подбора, както и относно твърдението за злоупотреба с права от страна на работодателя. Следователно въпросът, по който е образувано т. дело № 5/2019 г. на ОСГК на ВКС няма значение за решаване на спора по настоящето дело. Затова искането следва да се остави без уважение.

ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е постъпила в срока по чл. 283 ГПК, подадена е при наличието на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат, от ищеца по спора, който е легитимиран да обжалва въззивното решение и по отношение на съдебен акт, който подлежи на съдебен контрол, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По отношение на предпоставките, релевирани от касатора, съставът на ВКС намира, че не се установяват посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания предвид следните съображения:

С цитираното въззивно решение, състав на въззивната инстанция е отменил решение № 1985 от 28.11.2019 г. по гр. дело № 3027/2019 г. на РРС /Русенски районен съд/, включително в частта за разноските и е постановил решение за отхвърляне на исковете, предявени от настоящия касатор против „Каменица“ АД, [населено място] по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, като е присъдил разноски в полза на дружеството в размер на сумата 2094 лева.

Касаторът е поставил въпроси във връзка с твърденията си за наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, същият е формулирал следните въпроси: „1. Представлява ли зоната в предприятието на „КАМЕНИЦА“ АД отделно самостоятелно структурно звено по смисъла на Кодекса на труда или не?“; „2. Определящ ли е единствено териториалния критерий при преценката дали работодателят е задължен да извърши подбор при съкращаване на щата или следва да се преценява организационно обособено структурно звено и естеството на изпълняваните трудови функции от засегнатите от съкращението лица?“. Първият поставен въпрос е по съществото на спора. С въвеждането му, страната иска да се даде отговор на конкретни обстоятелства /факти/ по спора, което го определя като фактически въпрос, а съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС за характеристиките на общото основание, фактическият въпрос не е от кръга на общите предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК. ОСГКТК на ВКС с цитираното ТР № 1 от 19.02.2010 г. изключва от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК въпроси, които са от значение за възприемане на фактическата обстановка, за обсъждане на събраните по делото доказателства от въззивния съд. В посочените изключения попада и цитирания първи въпрос, тъй като разглеждането му предполага произнасяне по правилността на обжалвания акт. Липсата на общо основание, произтичаща от въвеждането на въпрос, който не носи характеристиките на обща предпоставка няма правно значение за селектиране на касационната жалба и има за правна последица недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания – решения на състави на ВКС, на които страната се позовава, а именно решение № 51/10.02.2014 г., решение № 306/09.10.2013 г., решение № 290/11.07.2012 г, решение № 329/13.07.2011 г., всичките на ІV г. о. В този смисъл следва да се имат предвид разрешенията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС. Предвид изложеното по - горе следва да се приеме, че с цитирания въпрос не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационно обжалване По вторият поставен въпрос, РОС се е произнесъл, но приетите от състава правни разрешения не са в отклонение от решение № 329/13.07.2011 г. на състав на ІV г. о., на което се позовава касатора. Втората съдебна инстанция е обосновала извод, различен от извода на първата инстанция, като е приела, че зона № 3 представлява самостоятелно структура звено, въз основа на което е аргументирала и следващия си извод, че в подбора трябва да участват служители, заемащи съкращаваната длъжност – „З. мениджър продажби“/З. супервайзор“ в зона № 3, а не служителите, заемащи тази длъжност в целия регион „Север“. За да обоснове крайния си извод в посочения смисъл, съставът е обсъдил доказателствата, събрани по делото – показания на свидетели, щатно разписание, съдебно – икономическа експертиза, документи по извършване на подбора от назначена от работодателя комисия и е обосновал следните изводи, съдържащи правни разрешения по приложението на чл. 329 КТ в хипотезата на съкращаване на щата чрез премахване на една от двете съществуващи длъжности „З. супервайзор“ в зона № 3, регион „Север“. Съставът е констатирал, че от 01.03.2019 г. въззиваемият е работил на територията на зона № 5 в регион „Север“, обхващаща териториално Русе – Силистра. Отразено е още, че всяка зона в регион „Север“ има териториална обособеност, като всеки търговски представител изпълнява своите задължения на територията на конкретната зона, всяка зона има зонов супервайзор или зонов мениджър, който ръководи и контролира работата на съответните търговски представители и работи за постигане на зададените икономически цели. Съдът е обосновал извод, затова че освен териториален обхват, всяка зона има своя функционална и организационна обособеност, като търговските представители от конкретната зона изпълняват задълженията си в рамките на своята зона, т. е. в зона № 3, на територията на Русе – Силистра, а зоновият супервайзор контролира и отговаря за дейността на търговските представители в своята зона. Съставът е приел още, че всяка зона има свои цели, които са съобразени с териториалния обхват на зоната и пазарния дял. От изложеното се налага изводът, че разрешенията на окръжния съд относно определянето на организационната обособеност на конкретната структура на предприятието, а от там и установяването на обсега на подбора в хипотезата на задължителност на подбора, чрез преценка на качествата на служителите, изпълняващи съкращаваната длъжност в тази структура, не са в противоречие с разрешенията в практиката на ВКС, на която се позовава касатора. Следва да се посочи, че преценка за правилност и обоснованост на изводите на съда по конкретния спор за организационната обособеност на зона № 3 в „Каменица“ АД не може да се прави в производството по чл. 288 ГПК, тъй като в него се изследва единствено съответствието на разрешенията на въззивния съд спрямо правните разрешения в практиката, формирана с актове на състави на ВКС. За пълнота на изложеното е необходимо да се добави, че изводите на въззивния съд, свързващи функциите на служителите, изпълняващи длъжността „зонов супервайзор“ или „зонов мениджър“ с постигането на производствени цели, като критерий за организационната обособеност на зоната, са в съответствие с практика на ВКС /напр. решение № 452/26.05.2000 г. на състав на ІІІ г. о./. Доводите на касатора, че въззивният състав е приел, че подбор следва да се проведе само в рамките на конкретно населено място, а не в рамките на структурно обособено звено, не са обосновани, тъй като в обжалваното решение не е аргументирано такова съображение. Ето защо и предвид изложеното по - горе следва да се приеме, че с цитирания въпрос не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационно обжалване.

По чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторът е формулирал следният въпрос: „3. Кога е налице закриване на част от предприятието, вътрешна реорганизация и съкращение на щата и какво правно значение имат тези три форми за правото, съответно за задължението на работодателя да извърши подбор, когато се преустановява осъществяването на някоя дейност и когато същата дейност продължава да се осъществява в същото или в друго населено място?“. С тази част от изложението не е формирано общо основание, тъй като цитираният въпрос не е бил предмет на делото и съответно, съставът на въззивната инстанция не се е произнесъл по него. В исковата молба и в доклада по делото, отразен в протокола на първоинстанционния съд от 03.07.2019 г., приет без възражения от страните, въпрос за съпоставка между двете основания за уволнение – чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 и 2 КТ, вътрешната реорганизация на дейност на предприятието, тяхното правно значение, както и задължението на работодателя да извърши подбор в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ, не е включван в предмета на делото. В исковата молба и изготвения въз основа на същата доклад на районния съд е посочен друг предмет, а именно спор за законността на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ по отношение, на който приложеното основание за прекратяване на трудовото правоотношение, включително датата от която е преустановена договорноправната връзка, заеманата длъжност, датата на получаване на заповедта са обявени за безспорни и неподлежащи на доказване. Като спорни са отразени в исковата молба и доклада реалността на съкращението, законността на подбора, чието доказване е възложено на ответника по исковете, а на ищеца е възложено да докаже твърденията за злоупотреба с права от страна на работодателя. Следователно въпросът не формира общо основание, а липсата на общо основание има за правна последица недопускане на касационен контрол. Не е мотивирано и допълнително основание чрез обосноваване на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съгласно разясненията в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.З съставът на ВКС намира, че и по този въпрос не следва да се допусне касационно обжалване.

При така депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следва да се приеме, че не са установени основания за допускане на касационен контрол, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. Ц. С. за спиране на производството по гр. дело № 3468/2020 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, трето отделение до приемане на тълкувателно решение по т. дело № 5/2019 г. на Общото събрание на гражданска колегия на Върховния касационен съд.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 145 от 19.03.2020 г. по гр. дело № 50/2020 г. на Русенски окръжен съд

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: