О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 92

София, 24.03.2021 год.

Върховният касационен съд на Р. Б, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа докладваното от съдията Л. А. гр. д. № 716 по описа за 2020 г., намира следното:

Производството e по чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба на Прокуратурата на Р. Б, подадена чрез прокурор от Върховна касационна прокуратура, с която е поискано изменение на постановеното по делото решение № 150 от 05.01.2021 г. в частта за разноските. Твърди се, че е налице прекомерност на договорения и заплатен адвокатски хонорар по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК за осъщественото процесуално представителство пред Окръжен съд - Пазарджик, поради което се иска същият да бъде намален до минимума, предвиден в Наредба № 1/2004 г., а за касационната инстанция е следвало да се определи по-нисък размер от поискания, понеже осъществената правна защита е само за изготвяне на касационна жалба с основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без проведено процесуално представителство, чрез явяване в открито съдебно заседание.

С отговора си, подаден в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, насрещната страна „Агро-Инвест 999“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Т. Т. от АК-Х., изразява становище за неоснователност на молбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

С постановеното по делото решение № 150 от 05.01.2021 г. е отменено въззивното решение № 152 от 02.10.2019 г. по гр. д. № 287/2019 г. на Пловдивски апелативен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 98/25.3.19 г по гр. дело № 486/18 г на Окръжен съд-Пазарджик и вместо това Прокуратурата на РБ е осъдена на основание чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ да заплати на „Агро-Инвест 999“ ЕООД обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучена наемна цена в размер на 28 800 лв. за времето от 29.06.2016 г. до предявяване на иска - 05.07.2018 г, поради нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок, съгласно чл. 6, пар. 1 от ЕКЗПЧОС на прокурорска преписка № 4968/2014 г на РП-Плевен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.2018 г. до окончателното плащане и разноски за производството в трите инстанции, представляващи заплатена държавна такса в размер на 80 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 11 500 лв. за осъществено процесуално представителство от един адвокат. Прието е, че ответникът дължи на ищеца направените от него разноски за трите инстанции за заплатени държавни такси в размер на 80 лв. и адвокатско възнаграждение.Заплатеното от касатора възнаграждение за един адвокат пред касационната инстанция възлиза на сумата 5 800 лв., пред въззивната инстанция на 2 800 лв., а за първоинстанционния съд следва да бъде присъдена 1/2 от сумата 5 800 лв., тъй като възнаграждението е уговорено за представителство по двата предявени иска - главен и евентуален. Липсват доказателства какво е уговореното възнаграждение по всеки един от исковете, затова е прието, че за всеки от тях е уговорено равно по размер възнаграждение.Производството по главния иск е прекратено от първоинстанционният съд, а определението за прекратяване не е обжалвано.Пред съда е останало за разглеждане единствено производството по евентуалния иск. Затова за процесуално представителство пред Окръжен съд-Пазарджик на ищеца е определено адвокатско възнаграждение в размер на 2900 лв. или за трите инстанции общо в размер на 11 500 лв.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира, че молбата е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустима в частта, с която се иска редуциране на разноските за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция.

Молбата в частта, с която се иска намаляване на адвокатското възнаграждение пред касационната инстанция е недопустима.

С определение № 364 от 08.08.2012 г. по т. д. 865/12 г., ВКС, ІV ГО и определение № 372 от 16.5.2012 г. по гр. д. 223/12 г., ВКС, ІV ГО, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК Върховният касационен съд е отговорил на въпроса до кой момент страната може да направи възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.Оорът е, че искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да бъде направено до приключване на устните състезания по делото в съответната инстанция.Направеното след този срок искане е несвоевременно.В разглеждания случай с касационната жалба процесуалния представител на касатора е представил доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 5 800 лв.Представен е и списък с разноски.Прокуратурата на РБ като ответник по касационната жалба не е взела становище по същата и по списъка за разноски.В откритото съдебно заседание, проведено на 24.9.2020 г е присъствал процесуален представител на ответника, който също не е направил възразил пи смисъла на чл. 78 ал. 5 ГПК и не е направил искане за намаляване на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на противната страна, поради прекомерност /тъй като са изготвени единствено касационна жалба и изложение на основанията по чл. 284 ал. 3 ГПК, без адв.Т. да се е явил в открито заседание./

От данните по делото се установява, че няма направено възражение за прекомерност в хода на производството пред ВКС относно размера на заплатеното адвокатско възнаграждение. Следователно трябва да се приеме, че липсва упражнено право в срок и е недопустимо да се намалява на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК адвокатско възнаграждение без направено в срок възражение за прекомерност.

Настоящият състав намира, че няма основание за редуциране на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първоинстанционния съд. Възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е направено от представляващите Прокуратурата на Р. Б пред първоинстанциония съд е своевременно заявено.Настоящият състав на ВКС обаче намира същото за неоснователно.Този извод се налага, съобразявайки материалния интерес по делото /цена на иска 28 800 лв/, осъществените от процесуалния представител на ищеца действия: подаване на искова молба, ангажиране на доказателства във фазата по събирането им, становище по отговора на ответната страна и направените от нея доводи и възражения, явяване в съдебни заседания, пледоария и изготвяне на писмена защита, и с оглед фактическата и правна сложност на делото, присъденото адвокатско възнаграждение пред първата инстанция не е прекомерно.При това положение без уважение следва да бъде оставено искането по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното решение, чрез намаляване на договореното пред първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение.

По гореизложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата вх.№ 901 от 2.2.2021 г по чл. 248 ГПК, подадена от Прокуратурата на Р. Б за изменение на решение № 150 от 05.01.2021 г., постановено по гр. д. № 716/2020 г. на Върховния касационен съд, IV г. о. в частта за разноските пред касационната инстанция, като процесуално недопустима.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 901 от 2.2.2021 г, подадена на основание чл. 248 ГПК от Прокуратурата на Р. Б за изменение на решение № 150 от 05.01.2021 г., постановено по гр. д. № 716/2020 г. на Върховния касационен съд, IV г. о. в частта за разноските пред първата инстанция, като неоснователна.

Определението в частта, с която молбата е оставена без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.