Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на девети декември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Й. К. Членове: П. Ж. Л. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 11567/2025 г.
Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
С решение № 30423 от 17.09.2025 г. по адм. д. № 2645/2025 г., Административен съд София град (АССГ) е отхвърлил жалбата на ПРОГРЕССТРОЙ ГРУП ДЗЗД, ЕИК 177103213, против ревизионен акт (РА) № Р-22221024001678-091-001 от 30.10.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта, потвърдена с решение № 104 от 31.01.2025 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП, с която на ДЗЗД са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12. 2019 г.; м. 12. 2020 г.; м. 03, м. 04, м. 07 и м. 12. 2021 г. в размер на 36 717, 49 лв. главница и лихви за забава - 17440, 52 лв., които включват и лихвите за данъчните периоди м. 02. 2020 г., м. 02. 2021 г., м. 09. 2021 г. и м. 05. 2022 г., и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 4982, 64 лв.
Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от ПРОГРЕССТРОЙ ГРУП ДЗЗД, ЕИК 177103213, със седалище и адрес на управление в гр. София, [улица], [адрес], представлявано от управителя Д. Н. Я., чрез адв. А. от АК-Враца. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни касационни основания по чл. 209, т. АПК. В жалбата са изложени доводи в подкрепа на оплакванията. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло оспорения РА. Претендира се присъждане на разноски. В проведено открито съдебно заседание касаторът се представлява от адв. А., която поддържа жалбата.
Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си юрк. Т. в проведено открито съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, и иска да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира присъждане юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е законосъобразността и обосноваността на РА № Р-22221024001678-091-001 от 30.10.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта, потвърдена с решение № 104 от 31.01.2025 г. на директора на дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, с който на ПРОГРЕССТРОЙ ГРУП ДЗЗД са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12. 2019 г.; м. 12. 2020 г.; м. 03, м. 04, м. 07 и м. 12. 2021 г. в размер на 36 717, 49 лв. главница и лихви за забава - 17440, 52 лв., които включват и лихвите за данъчните периоди м. 02. 2020 г., м. 02. 2021 г., м. 09. 2021 г. и м. 05. 2022 г.
Първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването изцяло.
За да отхвърли жалбата на ПРОГРЕССТРОЙ ГРУП ДЗЗД съдът е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите по чл. 119, ал. 2 ДОПК, при спазване на изискванията за форма, предписани в чл. 120, ал. 2 ДОПК. Съдът не е констатирал съществени нарушения на ревизионното производство по чл. 112 - 117 ДОПК.
По материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт, съдът е приел за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено по делото, че през ревизирания период ПРОГРЕССТРОЙ ГРУП ДЗЗД е осъществявало дейност по проектиране и изграждане на жилищна сграда с апартаменти, подземни гаражи и паркоместа. За периода 01.12.2018 г. - 31.12.2022 г. дружеството е декларирало облагаеми продажби на територията на страната с данъчна основа в размер на 481 400, 95 лв. и начислен ДДС в размер на 96 280, 19 лв., които представляват продажба на отстъпено право на строеж, незавършени обекти с етап на завършеност груб строеж (Акт 14) и напълно завършени (с издадено удостоверение за ползване - Акт 16) апартаменти в жилищна сграда, находяща се в гр. София, [жк], [улица], със ЗП 379, 78 кв. м. и РЗП 1372, 00 кв. м.
Като безспорно между страните и установено от събраните доказателства е прието, че в конкретния случай е налице бартерна сделка по смисъла на чл. 130, ал. 1 ЗДДС между ревизираното лице и физическото лице З. И. В.. Въз основа на Нотариален акт за учредяване и запазване на право на строеж [заличен текст] съдът е установил, че З. И. В., която е собственик на земята е учредила в полза на ПРОГРЕССТРОЙ ГРУП ДЗЗД право на строеж на обекти от жилищна сграда - 9 апартамента и 9 гаража /подробно описани в пункт II от НА/, срещу задължението да изгради изцяло за негова сметка сградата и да я въведе в експлоатация, за което учредителят си запазва правото на строеж на гараж [заличен текст], описани в пункт I на НА, които след построяването им стават негова изключителна собственост, в срок и степен на завършеност, уговорени в подписания между страните предварителен договор (л. 54, прил. № 1). При тази фактическа установеност съставът на АССГ е обосновал извод, че е налице доставка учредяване право на строеж от страна на физическото лице, заплащането по която ще се извърши със строителна услуга от страна на приемателя на правото на строеж ПРОГРЕССТРОЙ ГРУП ДЗЗД. Съобразявайки разпоредбата на чл. 130, ал. 1 ЗДДС, съдът е посочил, като безспорно по делото, че в случая са налице две насрещни доставки - собственикът на правото на строеж е продавач на същото, а ДЗЗД е доставчик на строителната услуга - изграждане на обекти в полза на учредителя на правото на строеж.
АССГ е акцентирал, че от жалбоподателя не се оспорва характера на сделката като бартер, нито дължимостта на ДДС във връзка с нея. Оспорена е определената с РА данъчна основа, върху която органите по приходите са доначислили ДДС, както и данъчния период, към който същият е начислен.
След анализ на приложимата правна уредба на чл. 130, ал. 2, ал. 3, ал. 4 ЗДДС, чл. 26, ал. 7 ЗДДС и чл. 73 от Директивата за ДДС, както и на разрешенията дадени в т. 41 и т. 42 от решение по дело С-19/12 и т. 44 и т. 45 от решението по дело С-549/11, първоинстанционния съд е приел, че в процесния случай, по - ранната доставка е тази по учредяването на правото на строеж от страна на физическото лице З. И., което е станало на 24.04.2017 г. с нотариалния акт за учредяване и запазване право на строеж, тъй като строителната услуга не е извършена към този момент. Съдът е отбелязал, че данъчната основа и ДДС по тази доставка представляват авансово (цялостно или частично) плащане от страна на физическото лице като получател на строителната услуга. Акцентирано е, че съобразно договореностите в нотариалния акт, учредителят си запазва правото на строеж за конкретно описани обекти от описания за построяване недвижим имот, срещу което се учредява в полза на ПРОГРЕССТРОЙ ГРУП ДЗЗД правото да построи съответната жилищна сграда, която той се задължава да построи изцяло със свои средства. Като безспорно установено е прието, че във връзка с доставката по цитирания нотариален акт и по [НА] от 02.11.2018 г. от ревизираното лице са издадени общо 11 фактури към З. Д. И. (учредител) на обща стойност 479200, 93 лв. От тази сума са приспаднати 124447 лева платени за придобиването на [заличен текст] /придобити съгласно НА от 02.11.2018 г./, като останалите фактури са издадени във връзка с учреденото право на строеж и са на стойност 359 503, 74 лв. При тези факти първоинстанционният съд е обосновал извод, че правилно ревизиращите са приели на основание чл. 26, ал. 7 ЗДДС, във връзка с чл. 130, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, че следва да бъде извършена корекция на данъчната основа въз основа на фактическата себестойност на изградения обект, след като вече е станала известна към момента на въвеждане на сградата в експлоатация с Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 272/24.03.2021 г.
Съдът е отхвърлил доводите на жалбоподателя, че фактическата себестойност на обектите с РА е определена по пазарна стойност. В тази насока въз основа на събраните доказателства съдът е приел, че фактическата себестойност на обектите в РА е определена съобразно установеното от счетоводните регистри на ДЗЗД представени при ревизията /1626578, 90 лв./. Прието е, че от жалбоподателя не са ангажирани доказателства в хода на съдебното производство относно установяването на фактическата себестойност на предоставената от него строителна услуга, различна от тази приета в административното производство и предоставена от самото ревизирано лице.
Като безспорно между страните е прието обстоятелството, че придобитите от учредителката обекти представляват 25, 76 % от всички обекти в сградата и тяхната себестойност е 419006, 72 лв. АССГ е приел, че при така установената данъчна основа от 419 006, 72 лв., ревизираното лице е следвало да начисли ДДС в размер на 83 801, 34 лв. Съдът е посочил, че от ревизираното лице са издадени фактури за авансово плащане в общ размер - 359 503, 74 лв., като е начислен ДДС - 71 900, 75 лв. Прието е, че разликата между стойността на издадените фактури /ДО/ и изчислената стойност на предоставените на учредителя строителни услуги възлиза на 59502, 98 лв. /419006, 72 лева - 359 503, 74 лв./, което е основание за издаване на дебитно известие и доначисляване на ДДС в размер на 11900, 60 лв. Направен е извод, че незаконосъобразно ДЗЗД е издало кредитно известие с основание надвишено фактуриране право на строеж през 12. 2021 г. с цел намаляване на дължимия ДДС за този период.
С тези мотиви съдът е приел РА за законосъобразен в частта му, с която на основание чл. 86 от ЗДДС във връзка с чл. 130, ал. 1 и ал. 2 и чл. 26, ал. 7 от ЗДДС е доначислен данък в размер на 11900, 60 лв. в данъчен период м. 03. 2021 г.
Административният съд е отхвърлил оспорването срещу РА, в частта, с която са установени задължения за ДДС в общ размер на 24006, 26 лв. /посочен по периоди и суми в табличен вид на стр. 61 от РД /л. 116/. във връзка с ползване на право на данъчен кредит от ДЗЗД за построяване на цялата сграда, включително за имотите, предоставени на З. В. с НА за делба на право на строеж от 02.01.2018 г.
Съгласно констатациите на приходните органи в случая са налице възмездни доставки на услуги през данъчни периоди м. 09, 10, 11, 12. 2019 г., м. 12. 2020 г., м. 04 и м. 07. 2021 г., по отношение на които приложение намира разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 1 ЗДДС. При ревизията е прието, че ДЗЗД е следвало да начисли ДДС за извършените доставки съобразно процентното съотношение на ползвания данъчен кредит за обектите, които съдружникът З. В. придобива чрез НА за делба от 02.01.2018 г., спрямо общия размер на ползвания данъчен кредит за построяването на цялата сграда /ДО 482 640, 90 лв. и ДДС 96 488, 15 лв. /.
Административният съд е анализирал разпоредбата на чл. 9, ал. 1 и ал. 3 ЗДДС. Като безспорно установено е прието, че ревизираното лице е ползвало данъчен кредит в размер на 96488, 15 лв. във връзка с построяването на сградата, включително за имотите, предоставени на З. В. с нотариален акт за делба на право на строеж от 02.01.2018 г. за периодите, които са в обхвата на ревизията от м. 12. 2018 г. до м. 07. 2021 г. /[заличен текст] и съответните гаражи/. Прието е, че правилно ревизиращите са квалифицирали тези доставки като възмездни, като по отношение на тях приложение намира нормата на чл. 9, ал. 3, т. 1 ЗДДС и ДЗЗД е следвало да начисли ДДС по тях. Не е спорно, че получените от съдружника апартаменти съставляват 24, 88 % от общото РЗП на сградата. Съдът е приел, че доколкото ревизираното лице е упражнило данъчен кредит в размер на 96488, 15 лв., то законосъобразно с РА е доначислен ДДС в размер на 24006, 26 лв.
Въз основа на изложените съображения административният съд е приел РА за законосъобразен по отношения на частта му, с която са установени задължения за данъчните периоди м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12. 2019 г., м. 12. 2020 г., м. 04 и м. 07. 2021 г.
АССГ е приел РА за законосъобразен и в частта относно начислените с него лихви за забава за данъчни периоди м. 02. 2020 г., м. 02 и 09. 2021 г., м. 05. 2022 г.
Съдът е приел, че с изключение на лихвите за м. 05. 2022 г., лихвите за останалите данъчни периоди се дължат на обстоятелството, че тези периоди участват в процедура по приспадане по реда на чл. 92, ал. 1 ЗДДС, възникнала в предходни данъчни периоди, в които с РА са извършени корекции на декларираните от задълженото лице резултати по ЗДДС, потвърдени с решението на директора на дирекция ОДОП София. Административният съд е описал изключително подробно начинът, по който са определени задълженията за лихви по конкретните периоди, като е възприел същия за законосъобразен.
Съдът е посочил, че за м. 05. 2022 г. не е извършена корекция на декларирания от ДЗЗД резултат по ЗДДС, като лихвите произтичат от декларирания от него резултат данък за внасяне в размер на 42, 06 лв., който не е внесен. АССГ е приел, че в хода на съдебното производство жалбоподателя не ангажира доказателства за внасянето му, поради което не са опровергани фактическите констатации на органите по приходите.
Според съда представеният от страна на оспорващият отчет по сметка /л. 291/ също не доказва внасяне на данък за период м. 09. 2021 г. и м. 05. 2022 г. От същия е видно, че вноска в размер на 64, 36 лв. е направена на 02.06.2021 г. и не може да се отнесе към задължения след тази дата. АССГ е приел, че представените справки-декларации за ДДС за данъчни периоди м. 02. 2020 г., м. 02. 2021 г., м. 09. 2021 г. и м. 05. 2022 г. са ирелевантни към определените лихви за посочените периоди, тъй като те удостоверяват декларираните от ревизираното лице резултати по ЗДДС за посочените периоди, за които не са извършени корекции. В заключение е направен извод, че в лихвите произтичат от участието в тези периоди в процедура по приспадане по реда на чл. 92, ал. 1 ЗДДС, възникнала в периоди, в които с РА са извършени корекции на декларираните резултати и които корекции са предмет на делото /с изключение на лихвите за данъчен период м. 05. 2022 г. /, по отношение на които не са ангажирани доказателства за внасяне на декларирания данък.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
В касационната жалба се развиват аргументи за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развитие доводи в жалбата са неоснователни.
Първоинстанционният съд правилно и изключително детайлно въз основа на събраните доказателства е установил фактите по делото. Съдът е обсъдил всички събрани в ход на ревизията и в съдебното производство доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, като ги е анализирал в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби към процесния спор.
Правилно и обосновано въз основа на събраните по делото доказателства АССГ е отхвърлил оспорването срещу РА в частта, с която на дружеството на основание чл. 86 от ЗДДС във връзка с чл. 130, ал. 1 и ал. 2 и чл. 26, ал. 7 от ЗДДС е доначислен ДДС в размер на 11900, 60 лв. в данъчен период м. 03. 2021 г.
Касационните оплаквания съдържат основно доводи относно датата на определяне на данъчното събитие и размера на данъчната основа, относими към законосъобразността на РА в тази му част. На тези въпроси е даден подробен отговор с обжалваното решение при правилно приложение на материалния закон, правилно разпределение на доказателствената тежест и правилно формиране на правните изводи на съда в съответствие с правилата на логическото мислене и съвкупна преценка на всички факти, обстоятелства и доказателствата, без да е допуснато изопачаването им или неправилното им тълкуване, както се посочи и по - горе.
В настоящия случай не е спорно по делото наличието на бартерна сделка по смисъла на чл. 130, ал. 1 ЗДДС между ревизираното лице ПРОГРЕССТРОЙ ГРУП ДЗЗД и физическото лице З. И. В., съгласно Нотариален акт за учредяване и запазване на право строеж [заличен текст]. Видно от клаузите на нотариалния акт, налице са две взаимно свързани насрещни доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС - доставка по прехвърляне правото на собственост срещу извършване доставка на строителна услуга по изграждането на посочените в акта обекти. Съгласно чл. 130, ал. 1 ЗДДС, когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. Данъчното събитие за доставките възниква по общите правила на закона, като доставката с по-ранна дата на възникване на данъчно събитие се смята за авансово плащане (цялостно или частично) по втората доставка - чл. 130, ал. 2 и 3 ЗДДС. Правилно в тази връзка в обжалваното решение съдът се е позовал на решение по дело С-549/11 на СЕС, в което категорично се приема в такава ситуация на бартерна сделка, че на датата на издаване на нотариалния акт възниква данъчното събитие и че основата за облагане с ДДС на възмездната доставка на строителната услуга е насрещната престация, и че данъчната основа на тази услуга не може да бъде пазарната стойност, а нейната фактическа себестойност. В този смисъл е и константната практика на ВАС след постановяване на решението на СЕС, поради което правилно в обжалваното решение е прието, че ДДС следва да се начисли на датата на издаването на нотариалния акт от 24.04.2017 г.
Изводите на първоинстанционният съд по отношение на определената при ревизията фактическа себестойност на обектите също са законосъобразни и съответни на събрания доказателствен материал. Изложените в жалбата доводи в обратен смисъл са неоснователи. По делото безспорно е установено по доставката по нотариален акт от 24.04.2017 г. и по [нотариален акт] от 02.11.2018 г. от ПРОГРЕССТРОЙ ГРУП ДЗЗД са издадени общо 11 бр. към З. Д. И. на обща стойност 479200,93 лв., като от тази сума са приспаднати 124447 лв. заплатени за придобиването на [заличен текст] съгласно [нотариален акт] от 02.11.2018 г., като процесните фактури във връзка с учреденото право на строеж по нотариалния акт 24.04.2017 г. са на обща стойност 359 503,74 лв. При тази безспорна фактическа установеност правилни са изводите на АССГ, че с РА законосъобразно на основание чл. 26, ал. 7 ЗДДС, във връзка с чл. 130, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС е извършена корекция на данъчната основа на ревизираното лице при съобразяване на фактическата себестойност на изградения обект изяснена и конкретизирана с удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация № 272/24.03.2021 г. Правилно в РА е определена фактическата себестойност на обектите въз основа на представени от ревизираното лице данни от счетоводните регистри на ДЗЗД /1626578,90 лв./, като по този начин е съобразено и тълкуването на закона, дадено в решението на Съда на Европейския съюз от 19.12.2012 г. по дело С 549/11 /делото О. Б. относно начина на определяне на данъчната основа. Неоснователни са доводите на касатора във връзка с несъобразяването от страна на първостепенния съд с цитираното решение на СЕС. В хода на административното и съдебното производства от ревизираното лице не са представени доказателства свидетелстващи за определяне на различни от възприетите с РА размери на фактическата себестойност на строителната услуга за обектите. В тази насока в съответствие с безспорно установените по спора факти съдът е съобразил, че придобитите от З. И. обекти съгласно нотариалния акт от 24.04.2017 г., представляват 25,76 % от всички обекти в сградата и тяхната себестойност е 419006,72 лв. Както се посочи и по горе от ПРОГРЕССТРОЙ ГРУП ДЗЗД са издадени фактури за авансова плащане в общ размер на 359 503,74 лв., по които е начислен ДДС в размер на 71 900,75 лв. При тези данни правилно с РА и в последствие с оспореното съдебно решение е прието, че разликата между стойността на издадените фактури и изчислената стойност на предоставените строителни услуги към З. И. е в размер на 59502,98 лв., предвид което ревизираното лице е следвало да издаде дебитно известие и да доначисли ДДС в размер на 11900,60 лв., което не е сторено. Вместо това от страна на ПРОГРЕССТРОЙ ГРУП ДЗЗД с цел намаляване на дължимия ДДС за този период е издадено кредитно известие с основание надвишено фактуриране право на строеж през 12.2021 г., като този подход правилно е възприет от ревизиращите и от АССГ за незаконосъобразен.
Първоинстанционното решение е правилно и по отношение на частта, с която е потвърден оспорения РА относно установените с него задължения за ДДС във връзка с ползването на данъчен кредит за построяване на цялата сграда, включително за имотите, предоставени на З. В. с нотариален акт за делба на право на строеж [заличен текст] от 02.11.2018 г.
Нормата на чл. 9, ал. 3, т. 1 ЗДДС определя, че за възмездна доставка на услуга се смята и предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит.
От събраните по делото се установява, че задълженото лице е извършило цялото строителство на жилищната сграда, в това число и на обектите, придобити от физическото лице съдружник в ДЗЗД З. В.. При извършване на строителство ПРОГРЕССТРОЙ ГРУП ДЗЗД е упражнило право на данъчен кредит за построяване на цялата сграда, включително и за имотите, предоставени на З. В. по нотариалния акт от 02.11.2018 г. за процесните периоди на ревизията, а именно от м. 12.2018 г. до м. 07.2021 г. / за [заличен текст] и съответните гаражи/. В същото време то не е издало фактури и не е начислило ДДС за извършените от него строителни услуги по отношение на физическото лице З. В.. Именно поради тази причина в РА е установено наличието на хипотезата на чл. 9, ал. 3, т. 1 ЗДДС по отношение на извършените услуги. При установените безспорни факти по делото, законосъобразен е изводът на приходните органи и на съда, че ревизираното лице е следвало да начисли ДДС за извършените възмездни доставки в данъчните периоди от м. 12.2018 г. до м. 07.2021 г., но не го е сторило. Обосновано на събраните по делото доказателства съдът е приел за безспорно установено, че придобитите от З. В. недвижими имоти с РЗП 375,51 кв. м. представляват 24,88 % от общото РЗП на цялата сграда. При тази фактическа установеност (за която липсва спор), правилно АССГ е приел, че ревизираното лице е следвало да начисли ДДС за извършените доставки съобразно процентното съотношение на ползвания данъчен кредит за обектите придобити от З. В. по нотариалния акт от 02.11.2018 г., спрямо общия размер на ползвания данъчен кредит за построяване на цялата сграда.
Правилни са изводите на административният съд за законосъобразност на РА в частта по отношение на установените с него лихви за забава за данъчните периоди м. 02.2020 г., м. 02.2021 г., м. 09.2021 г. и м. 05.2022 г.
В касационната жалба се твърди, че в първоинстанционнто решение липсва извършен анализ и самостоятелна проверка по отношение на действително дължимото главно задължение, което касаторът счита за незаконосъобразно определено с РА, съответно незаконосъобразно определени са и задълженията за лихви. Тези доводи са изцяло неоснователни.
В съответствие с приложимия материален закон и събраните по делото доказателства, съставът на АССГ е осъществил конкретен и детайлен анализ на начина, по който са определени установените с РА задължения за лихви, като същите пространствено са обсъдени по отделно и по периоди в обжалвания съдебен акт. Административният съд е стигнал до правилното заключение за законосъобразност на определените задължения за лихви за данъчните периоди м. 02.2020 г., м. 02.2021 г., м. 09.2021 г. и м. 05.2022 г. Обосновано съдът е приел, че процесните задължения с изключение на лихвите за м. 05.2022 г. се дължат на обстоятелството, че тези периоди участват в процедура по приспадне по реда на чл. 92, ал. 1 ЗДДС, която е възникнала в предходни данъчни периоди, в които с РА са извършени корекции на декларираните от задълженото лице резултати по ЗДДС и същите са законосъобразни предвид изложените в настоящото решение мотиви, и за които липсват доказателства, че са внесени, което обосновава и извод за дължимост на задълженията за лихви по РА. Задълженията за лихви за м. 05.2022 г. са в следствие на декларирания от ревизираното лице резултат за данък за внасяне в размер на 42,06 лв., който не е внесен. По делото не са представени доказателства за внасянето на данъка, в резултат на което правилно съдът е приел, че констатациите на приходните органи за дължимост на лихвата за този период не са оборени.
С оглед гореизложеното обжалваното решение е правилно постановено и не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК същото следва да бъде оставено в сила.
По разноските пред настоящата съдебна инстанция:
С оглед изхода от спора, претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски пред касационната инстанция е основателна. Процесуалният представител на ответника с правно основание чл. 161, ал. 1 ДОПК претендира разноски в размер на 4 982, 64 лв., изчислени съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
Настоящият съдебен състав приема, че с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което за настоящият съдебен състав, счита че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
В настоящия случай по делото не е представен отговор по касационната жалба нито писмени бележки, като процесуалният представител на ответника е изразил лаконично становище за неоснователност на касационната жалба в единственото проведено съдебно заседание пред настоящата инстанция. Действително спорът е с висок материален интерес, но не се характеризира с особена фактическата и правна сложност. С оглед горното, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на ответната страна по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 000 лв. за настоящата инстанция.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо, Върховният административен съд, първо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 30423 от 17.09.2025 г. по адм. д. № 2645/2025 г. на Административен съд София град.
ОСЪЖДА ПРОГРЕССТРОЙ ГРУП ДЗЗД, ЕИК 177103213, със седалище и адрес на управление в гр. София, [улица], [адрес], представлявано от управителя Д. Н. Я. да заплати в полза на Национална агенция за приходите сумата от 1 000 лв., представляваща разноски за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
секретар:
Членове:
/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА
/п/ ЛОЗАН ПАНОВ