ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 622

София, 11.10.2019 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като взе предвид докладваното от съдия Г. И ч. т.д. 2090 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

В. Б. И. чрез адвокат М. и адв. М. обжалва определение № 3590 от 2.11.2017 г. по т. д. 709/17 г., САС, ТО, 13 състав, в частта, с което е осъден на основание чл. 77, вр. чл. 71 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК да заплати по сметка на Софийски апелативен съд сумата над дължимата на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ държавна такса са за въззивно обжалване на първоинстанционното решение. Счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно.

Счита, че производството не е по чл. 274, ал. 3 от ГПК, а чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Излага съображения, че производството по чл. 66 от З. е особено производство, развиващо се в рамките на несъстоятелността на „К.“ АД. В закона нямало разпоредби за държавните такси. Основен принцип в правото и по силата на ЗНА бил, че нормите от публичноправен характер, които установявали задължения и по този начин утежнявали положението на страната в процеса, не можели да се прилагат по аналогия на закона или аналогия на правото, поради което към производството по чл. 66 З. не можели да се прилагат правилата от общата несъстоятелност. Освен това и в производството по чл. 692 от ТЗ не се предвиждало внасяне на държавна такса.

Ако не се приемело горното, то евентуално излага съображения, че следва да се изменят размерите на...