Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” / „ОДОП“ / – Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите / ЦУ на НАП / против решение № 18/10.01.2017 г. на Административен съд /АС/ – Варна, постановено по адм. д. № 3376/2014 г., в частта му, в която е отменен ревизионен акт /РА/ № 031301995/13.06.2014 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП – Варна, потвърден от директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП с решение № 543/23.09.2014 г., относно установеното с него задължение на ревизираното лице А. Н. Н. за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 2 659.46 лв. и лихва 1 827.34 лв.

В касационна жалба се твърди, че решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се: 1. Неправилност на приетото от съда, че данъчната основа следва да се определи на базата на отрицателно салдо като разлика между приходи и разходи към края на годината, а не като сбор от отрицателните салда към отделни периоди от 2007 г.; 2. Неправилност на приетото от съда, че като начално салдо към 01.01.2006 г. следва да се вземат предвид паричните средства, получени като дарения и с оглед на това следва да се възприеме вариант 1 на ССЕ, според който жалбоподателката няма данъчни задължения за 2007 г. Конкретни съществени процесуални нарушения не се твърдят. Претендира се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответницата по касационната жалба – А. Н. Н. с адрес: [населено място], [улица],...