Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.).

Образувано е по касационна жалба на Н. В. Т. - А. от [населено място], срещу решение № 8228 от 21.12.2016 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. № 1190/2016 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу акт за установяване на задължение (АУЗ) № 39 от 24.02.2014 г., издаден от С. М.-Г. – инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ – „Средец/Триадица“ към Дирекция „Приходи и администриране на местни данъци и такси“ (ПАМДТ) – Столична община, мълчаливо потвърден по реда на чл. 156, ал. 4 ДОПК.

Касаторката претендира отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че съдът не се е произнесъл по искането й за обявяване нищожност на оспорения акт поради неправилно приложение на закона и нарушение на целта на закона. Излага съображения, че през 2011 г. е платила на каса 2000 лв., които неправилно не са отразени като погасяващи задълженията й за данък недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО). Счита, че административният орган не може да счита за платени задължения, които са погасени по давност. Претендира за отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора за обявяване нищожност на АУЗ или за отмяната му като незаконосъобразен, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Възразява срещу размера на присъденото в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение.

Касаторката Н. В. Т. е подала и частна жалба срещу протоколно определение по същото дело от 22.11.2016 г., с което твърди, че е прекратено производството в частта, с която е поискано да се осъди ответника да заплати сума в размер...