Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София и на С. Р. З. срещу решение № 3962/09.06.2016 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 3099 по описа за 2014 г. Първият касатор обжалва частта от съдебния акт, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № 2121209016/24.04.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – София относно установените в тежест на С. З. допълнителни задължения за подоходен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007, 2009 и 2010 г. и за лихви за забава и е изменен РА в частта за установения данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г., като е определен размер на задължението 4 823.46 лева вместо 6 120.65 лева със съответна редукция и на лихвите. В касационната жалба са заявени общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК, като е предложена интерпретация на фактите, възпроизвеждаща констатациите от постановеното при оспорването по административен ред на РА решение. Вторият касационен жалбоподател обжалва решението в частта му, с която РА не е отменен, т. е за определения нов размер на подоходен данък и закъснителни лихви за 2008 г. Като противоречащо на материалния закон определя изследването от съда на общ семеен паричен поток на съпрузите за установяване на превишение на разходите над приходите, което да се определи като подлежащ на облагане доход. Отправя упреци към процесуалната дейност на съда по разпределяне на доказателствената тежест. Всеки от касаторите иска отмяна на обжалваната част от решението и благоприятно за него разрешаване на спора по същество. Претендират деловодни разноски.

Като ответници по касация жалбоподателите отричат основателността на насрещната касационна жалба.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е...