Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. М. Б. срещу решение № 346 от 01.04.2013 г., постановено по адм. дело № 41/2013 г. по описа на Административен съд София – област. В касационната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ София – област не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК , в срока по чл. 211, ал. 1 АПК

, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Д. М. Б. против решение № РД-07-63 от 23.11.2012 г. на директора на ТП на НОИ София – област, с което е оставено в сила разпореждане № 1 от 12.09.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – София област. За да постанови този правен резултат административният съд е приел, че индивидуалният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, точно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Така постановеното решение е правилно.

От фактическа страна е безспорно установено, че Д. М. Б. е подал до директора на РУ „СО“ – София област заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица...