Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Павлолес“ ЕООД, седалище и адрес на управление с. С., ул. „Ю. Г.“ №38, община Л., срещу решение №275 от 22.04.2013 г. на Административен съд, гр. М., постановено по административно дело №29/2013 г.
С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на „Павлолес“ ЕООД срещу заповед №3 от 04.01.2013 г. на директора на Северозападно държавно предприятие - Териториално поделение Държавно горско стопанство – Лом, с която е извършено класиране на кандидатите в открит конкурс за добив на дървесина (сеч и извоз) в обект 13301 и определен изпълнителят.
Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че класираният на първо място кандидат отговаря на изискванията на точка 7.7 от раздел ІV на условията за участие и провеждане на конкурса. Съдът не отчел, че правилото изисква кумулативно липса на констатирани нарушения (с констативни протоколи, акт за установяване на административно нарушение) и влезли в сила наказателни постановления. По делото е приложен констативен протокол №019632 от 07.05.2012 г., издаден от горски надзирател в Държавно горско стопанство (ДГС) Лом, съгласно който „Богорадо“ ЕООД е извършил нарушение. С оглед на това счита, че „Богорадо“ ЕООД не е отговарял на конкурсните изисквания и съдът неправилно не установил нарушението. Моли съда да отмени обжалваното решение и да задължи директора на Северозападно държавно предприятие - Териториално поделение Държавно горско стопанство – Лом да издаде нова заповед, с която да класира „Павлолес“ ЕООД на първо място. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Р. В. Б., Адвокатска колегия, гр. М..
Ответникът по касационната жалба - директорът на Северозападно държавно предприятие - Териториално поделение Държавно горско стопанство – Лом, счита жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е правилно и моли съда да го остави в сила.
Ответникът по касационната жалба – „Богорадо“ ЕООД, не взема становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът направил изводите си въз основа на правилна преценка на доказателствата по делото и проверил законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК. Правилно съдът приел, че не е налице нарушение на точка 7.7 от условията на конкурса, тъй като с влязло в сила съдебно решение, издаденото на основание посочения от касатора констативен протокол, наказателно постановление е отменено. С оглед на това не са били налице основания за недопускане на кандидата до участие в конкурса.
Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че със заповед №65-12 от 07.11.2011 г. директорът на Северозападно държавно предприятие оправомощил директорите на държавните горски стопанства да сключват договори и да издават актове за изпълнение на дейността на поделенията. Със заповед №236 от 12.12.2012 г. на директора на ДГС – Лом била открита процедура за възлагане чрез открит конкурс на дейността „сеч, извозване и рампиране на дървесина на временен склад“ и за използването на дървесина и недървесни горски продукти в обект №13301. Със заповед №241 от 28.12.2012 г. директорът на ДГС – Лом, назначил конкурсна комисия. На 28.12.2012 г. комисията допуснала и класирала участниците като на първо място класирала „Богорадо“ ЕООД, а на второ - „Павлолес“ ЕООД. Със заповед №3 от 04.01.2013 г. директорът на ДГС – Лом одобрил класирането и обявил изпълнителя – „Богорадо“ ЕООД.
Въз основа на така събраните по делото доказателства, съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на установените в чл. 15 – 24 от Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горски територии – държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни продукти (Наредбата) правила. Приел, че заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон – чл. 22, ал. 9 Наредбата във връзка с условията за участие и провеждане на открития конкурс. С. приел, че не е налице нарушение на точка 7.7 от условията на конкурса, тъй като „Богорадо“ ЕООД има констатирано нарушение, установено с констативен протокол от 07.05.2012 г., въз основа на който е съставен акт №652 от 04.06.2012 г. и издадено наказателно постановление №652 от 03.08.2012 г., което е отменено с решение от 05.03.2013 г. на Районен съд, гр. Л., постановено по административно-наказателен характер дело №850/2012 г., влязло в сила на 26.03.2013 г. Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърлил жалбата. Този извод на съда е правилен.
При така установените по делото факти и с оглед на довода на касатора за неправилност на съдебното решение спорът по делото е единствено досежно спазването на точка 7.7. от условията на конкурса.
От доказателствата по делото е безспорно, че точка 7.7 от условията на конкурса изисква кандидатът да представи референции за последните три години от всички държавни горски и ловни стопанства на територията на Северозападното държавно предприятие, в които е работил, че няма констатирани нарушения (с констативен протокол, с акт за установяване на административно нарушение) и влязло в сила наказателно постановление по Закона за горите. Касаторът твърди, че така поставеното условие изисква кумулативно липса на констатирано нарушение с констативен протокол, с акт и с влязло в сила наказателно постановление. Това тълкуване е неправилно.
Целта на въведеното от органа изискване за доказване на липсата на нарушения по Закона за горите безспорно е да се допускат до участие само лица, които с поведението си са доказали спазване на установения ред за извършване на дейности в горските територии в рамките на период от три години. Съгласно чл. 36 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) административнонаказателното производство се образува със съставянето на акт за установяване на административно нарушение, а съгласно чл. 53 ЗАНН, когато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно, административнонаказващият орган издава наказателно постановление. Член 64 ЗАНН определя, че влизат в сила наказателни постановления, които не подлежат на обжалване, не са обжалвани в законния срок или са обжалвани, но са били потвърдени от съда. Така действащата нормативна уредба сочи, че наличието на административно нарушение по задължителен за всички начин се установява само с влязло в сила наказателно постановление. До тогава, до когато наказателното постановление не е влязло в сила, не може да се приеме, че административното нарушение е установен по надлежния начин юридически факт, който може да породи правни последици.
Актът за установяване на административно нарушение е само писмен документ, който когато е съставен от определения в закона административен орган и ред, установява по официален начин наличието на правонарушение. Но той е само доказателство, макар и официално, за твърдяното деяние, и констатациите в него могат да бъдат оборени от лицето, което се сочи за извършител на нарушението. С акта за установяване на административно нарушение не се постановява по задължителен начин извършването на административно нарушение, не се разпорежда нещо. Той е само една констатация, едно изявление за извършено правонарушение. Едва наказателното постановление е правопораждащия юридически акт, който установява, когато влезе в сила, по задължителен начин факта на извършено административно нарушение.
С оглед на това твърдението на касатора за кумулативно наличие на констативен протокол, акт за установяване на административно нарушение и влязло в сила наказателно постановление фактически отразява актовете, които компетентните органи издават в рамките на административнонаказателното производство. Без акт за установяване на административно нарушение не може да бъде издадено наказателно постановление, а без влязло в сила наказателно постановление не може да се приеме, че е установено нарушение. Тоест кумулативното наличие на сочените актове е установено от законодателя, но когато съдът отмени наказателното постановление акта, въз основа на който е издадено, и констативния протокол, въз основа на който е издаден акта, престават да имат доказателственото значение на установяващи твърдяното правонарушение актове.
В случая, както обосновано приел съдът, безспорно са налице констативен протокол, акт за установяване на административно нарушение и издадено въз основа на него наказателно постановление, но с влязло в сила съдебно решение наказателното постановление е отменено. Това означава, че констатираното с акта нарушение, по една или друга причина, не е доказано и за „Богорадо“ ЕООД не е налице визираното в точка 7.7 ограничение за допустимост за участие в конкурса.
Видно от изложеното релевираният от касатора довод за неправилност на съдебното решение е неоснователен. Съдът правилно тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му е правилно. При извършаната, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебна проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед на изхода от делото съдът следва да остави без уважение искането на касатора за присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение №275 от 22.04.2013 г. на Административен съд, гр. М., постановено по административно дело №29/2013 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Т. В.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ И. Р./п/ С. Я.
С.Я.