Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на първи декември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Д. П. Членове: ВАСИЛКА ШАЛ. Т. при секретар С. Т. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя Д. П. по административно дело № 10751/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Директор на дирекция „ОДОП“-гр.София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. К., срещу Решение № 2949 от 23.06.2025г., постановено по дело № 693/2024г. по описа на Административен съд-Благоевград, в частта му, в която е отменен Ревизионен акт № Р-22000123004112-091-001/12.02.2024 год., поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П-22000124040416-003-001/19.03.2024 год., в частта му потвърдена с Решение № 608/07.05.2024 год. на Директора на дирекция „ОДОП“ гр. София, с който са установени допълнителни задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане в размер на 2 096,14 лв., ведно с дължимите за забава лихви в размер на 355,37 лв.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение в горепосочената му част на всички основания по чл.209, т.3 АПК. Оспорва извода на съда досежно приложението на режима на слаба капитализация, непризнатите разходи за лихви по банкови кредити, и преобразуване финансовия резултат на ревизираното дружество за 2019 год. и 2022 год. по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗКПО в посока увеличение. Моли съдът да отмени решението в обжалваната му част. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът- „ С. Б. ООД не изразява становище.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Благоевград е била законосъобразността на Ревизионен акт № Р-22000123004112-091-001/12.02.2024 год., поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П-22000124040416-003-001/19.03.2024 год., в частта му потвърдена с Решение № 608/07.05.2024 год. на Директора на дирекция „ОДОП“, с който в тежест на „С. Б. ООД са установени допълнителни задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане. За да отмени частично ревизионния акт, решаващият състав е счел, че не са налице предвидените в закона условия за регулиране на слабата капитализация чрез непризнаване за данъчни цели на отчетените от ревизираното дружество разходи за лихви по банкови кредити в ревизираните периоди на 2019г. и 2022г. Според съда не е анализиран размерът на собствения капитал на ревизираното лице, нито на привлечения капитал за съответните години, съобразно изискванията на ЗКПО към 01.01., съответно към 31.12. на всеки от ревизираните периоди. Решението е правилно.

Спорът е във връзка с приложимостта на чл. 43, ал. 1 ЗКПО относно регулацията на слабата капитализация за данъчните периоди на 2019г. и 2022г.

Регулирането на слабата капитализация е специфичен данъчен режим, регламентиран с разпоредбата на чл. 43 ЗКПО, приложим само по отношение на тези данъчно-задължени лица, при които привлеченият капитал превишава трикратно размера на собствения капитал. В разпоредбата на чл. 43 от ЗКПО са уредени критериите за регулиране на слабата капитализация. Решаващото обстоятелство за обосноваване на прилагането на режима на слабата капитализация е размерът на собствения капитал на ревизираното дружество. Правилно решаващият състав е счел, че не са доказани предпоставките за прилагане режима на слаба капитализация и за непризнаване на лихвените разходи на дружеството за 2019 г. и 2022 г. От приложените по делото договори за кредит се установява, че кредитът е обезпечен единствено с особен залог върху банкови сметки на дружеството, няма обезпечения, предоставени от свързани лица, няма гаранции от трети лица, които попадат в дефиницията на 1, т. 3 от ДР на ДОПК. Органите по приходите са приели, че привлеченият капитал превишава трикратния размер на собствения капитал, но както правилно е посочил първоинстанционният съд в ревизионния доклад не е направен изискуемия анализ за доказване на това обстоятелство, доколкото не е изследван размерът на собствения капитал (основен капитал, резерви, текущ/натрупан финансов резултат), размерът на привлечения капитал (всички пасиви без финансирания) и сравнението към 01.01. и 31.12. на всяка година, както и не са отчетени елементи на собствения капитал – основен капитал, резерви, натрупана печалба/загуба, непокрита загуба.

Или в обобщение, решаващият състав вярно е формирал извод, че обжалваният РА, изменен с решение на Директора на дирекция „ОДОП“ е незаконосъобразен, в частта му, с която с непризнатите разходи за лихви по банкови кредити е преобразуван финансовия резултат на жалбоподателя за 2019 год. и 2022 год. по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗКПО в посока увеличение, при прилагане на режим на регулиране на слабата капитализация и следва да бъде отменен и в тази му част, както следва: за 2019 год. за установен корпоративен данък в размер на 1 689.68 лева и за 2022 год. за установен корпоративен данък за внасяне в размер на 406.46 лева.

По изложените съображения, касационният съд намира, че решението, в обжалваната му част, е правилно. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Списъкът за разноските и доказателствата за тях са били представени от ответната страна след приключване на съдебното заседание на 01.12.2025 г., поради което не следва да бъдат взети предвид.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2949 от 23.06.2025г., постановено по дело № 693/2024г. по описа на Административен съд-Благоевград, в обжалваната му пред касационната инстанция част, в която е отменен частично Ревизионен акт № Р-22000123004112-091-001/12.02.2024 год., поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П-22000124040416-003-001/19.03.2024 год., в частта му потвърдена с Решение № 608/07.05.2024 год. на Директора на дирекция „ОДОП“ гр. София, с който са установени допълнителни задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Ш. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА