О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 889

София, 19.03.2025 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесет и пета година в състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове: Десислава Добрева

Мария Бойчева

като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 2642 по описа за 2024 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответницата А. Е. Н. чрез назначения й особен представител адвокат В. Т. от САК срещу решение № 4924/22.08.2024г. по в. гр. д.№ 11905/2021г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решението по гр. д.№ 71014/2018г. на Софийски районен съд за осъждане на А. Н. да заплати на Д. Б. Б. на основание чл.143,ал.1 ЗЗД Ѕ от сумата 12 466.01лв., дължима в качеството й на наследница на Теменуга А. Г. - длъжник по договор за потребителски кредит от 09.10.2002г., сключен с „ОББ“ АД, по който ищецът е поръчител, изпълнил задължението на главния длъжник. Решението в частта за уважаването на иска срещу сънаследника Е. В. за останалата Ѕ от сумата е влязло в сила.

С касационната жалба се твърди, че въззивното решение е недопустимо като потвърждаващо недопустим първоинстанционен акт, в който произнасянето е по иск, с който съдът не е сезиран, в нарушение на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес. Доводът за недопустимост е обоснован с обстоятелството, че в исковата молба и в хода на производството ищецът е поддържал искане за солидарна отговорност на А. Н. и Е. В. спрямо поръчителя, платил дълга на наследодателката им, но първоинстанционният съд постановил осъждането им в условията на разделност. Според касатора, независимо, че с оглед изискванията на материалния закон, наследниците отговорят разделно за дълга на наследодателя си, решението...