Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на Г. Б. Д. от гр. И.д чрез процесуалния си представител адв. М. П. и директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. П. при ЦУ на НАП (с променено наименование на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” с ДВ., бр. 94/2012 г., считано от 01.01.2013 г.) срещу решение № 1025/07.5.2012г., постановено по адм. дело № 2236/2011 г. по описа на Пловдивския административен съд.

Г. Б. Д. от гр. И.д чрез адв. М. П. обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му против РА № 241101437/16.06.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, офис С. З., потвърден с решение № 705/27.07.2011 г. на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. П. при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 11 121, 53 лв. и лихви в размер на 1 296, 23 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се оплаква, че съдът не е обсъдил всички доказателства и по този начин е стигнал до необосновани изводи с оглед оборване на доказателствената тежест на констатациите на ревизионния акт. Касаторът е изложил оплаквания, че съдът в нарушение на материалния и процесуалния закон е елиминирал твърденията на жалбоподателя за привлечени заемни средства от Е. Я., негова сестра и в резултат на което се е стигнало до погрешен баланс относно разполагаемите парични средства за 2009 г. Иска отмяна на решението в обжалваната му част и на ревизионния акт в...