Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], Софийска област, [улица] чрез управляващия и представляващ дружеството изпълнителен директор Х. Г. Х. срещу решение № 12245 от 17.11.2015, постановено по адм. д. № 10208/2014 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против разпоредбите на параграф 9 и параграф 10 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Iз – 1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, издадена от министъра на вътрешните работи и министъра на инвестиционното проектиране, обнародвана в ДВ бр. 75 от 27.08.2013 г. /Наредба за изменение/. Касаторът с касационната жалба оспорва решението и в частта му с характер на определение, с която е оставена без разглеждане жалбата в частта й, в която са оспорени § 9 и § 10 в частта му, в която е изменен чл. 10, ал. 1, ал. 3, ал. 4 и ал. 5, от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Iз – 1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, издадена от министъра на вътрешните работи и министъра на инвестиционното проектиране, обнародвана в ДВ бр. 75 от 27.08.2013 г. и е прекратено производството в тази част.

Касаторът излага доводи за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено при нарушаване на материалния закон и е необосновано, с оглед събраните по делото доказателства.

Ответникът - министърът на вътрешните работи оспорва жалбата чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – министърът на регионалното развитие и благоустройството оспорва жалбата чрез процесуалния си представител юрк. А..

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на жалбата в частта по отношение претенцията за отмяна на оспорените разпоредби на §9 изцяло и на §10, в частта за изменените текстове на чл. 10, ал. 1, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Iз- 1971/29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, издадена от министъра на вътрешните работи и министъра на инвестиционното проектиране, обнародвана ДВ, бр. 75/27.08-2013 г. В тази част производството по делото е прекратено. В останалата част представителят на В. дава заключение, че жалбата е допустима и неоснователна. Намира решението на Върховния административен съд - тричленен състав на първо отделение за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

За да постанови решението си съдът е приел, че поради отсъствието на правен интерес оспорването от страна на жалбоподателя на пар. 9 изцяло и на пар. 10 в частите му, в които са изменени чл. 10, ал. 1, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № Iз – 1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар е недопустимо и в тази част жалбата е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено.

Оспорването на съдебното решение в допустимата му част, касаеща §10 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Iз- 1971/29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар/ за приетото изменение на чл. 10, ал. 2 от Наредбата, съдът е приел за неоснователно, като е посочил, че не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, липсата на мотиви към проекта относно т. 3 и т. 4 на чл. 28, ал. 2 от ЗНА. Промените са били наложителни, с оглед задължението на страната за хармонизиране на националното законодателство с европейското и конкретно с въвеждането на Регламент 305/2011 за изпълнение на установените с него цели по премахване и избягване на ограниченията за предоставяне на строителни материали на европейския пазар, освен че и преди приемането им е спазена процедурата по обмен на информация с ЕК /Европейската комисия/ и страните-членки.

Настоящият състав на Върховния административен съд приема подадената от Л.“ АД касационна жалба против първоинстанционното решение в частта, в която делото е прекратено за процесуално недопустима като просрочена. Съобщение за постановения съдебен акт е получено от представител на касатора на 26.11.2015 г., а касационната жалба е подадена на 09.12.2015 г., т. е. след изтичане на 7-дневния преклузивен срок по чл. 230, ал. 1 АПК. Касационната жалба в тази част е недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази част - прекратено. По аргумент от чл. 229, ал. 2 от АПК настоящето определение не подлежи на обжалване.

В останалата обжалвана част решението на тричленния състав на ВАС, първо отделение, № 12245/17.11.2015 г. по адм. д. № 10208/2014 г., е правилно и законосъобразно. В съответствие с изискванията на чл. 146 от АПК, приложим на основание чл. 196 от АПК, обосновано е счетено, че в хода на провеждане на административната процедура по приемане на атакувания ЗНА не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 18, чл. 26 – чл. 28 от ЗНА, поради което и оплакванията за противното в касационната жалба са изцяло неоснователни.

Правилно е приел съдът, че Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Iз – 1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар е издадена от компетентни органи съобразно законовата делегация на чл. 125, ал. 2 ЗМВР и чл. 169, ал. 4 ЗУТ.

Касаторът не е бил лишен от възможността да отправи предложения по проекта за изменение на наредбата, публикуван на интернет страниците на двете министерства /МВР и МРРБ/. По този начин е било гарантирано правото му, както и на всички засегнати лица и организации, да изрази становище по предлаганите изменения, а това от своя страна сочи за съответствие с изискванията за обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност на процесния проект за изменение и допълнение на наредбата.

Правилно съдът е отбелязал, че не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, липсата на мотиви към проекта относно т. 3 и т. 4 на чл. 28, ал. 2 от ЗНА. Промените са били наложителни, с оглед задължението на страната за хармонизиране на националното законодателство с европейското и конкретно с въвеждането на Регламент 305/2011 за изпълнение на установените с него цели по премахване и избягване на ограниченията за предоставяне на строителни материали на европейския пазар, освен че и преди приемането им е спазена процедурата по обмен на информация с ЕК /Европейската комисия/ и страните-членки.

Мотивите към проекта съдържат причините, които са наложи приемането, и целите, които се поставят, а именно – преодоляване на възникналите проблеми при прилагането на наредбата след измененията й през 2010 г., установени по реда на чл. 17 и чл. 18 ЗНА. Налице е анализ за съответствие с правото на ЕС и изпълнена процедурата по нотификация от ЕК по реда на Директива 98/34/ЕО. Липсата на анализ на очакваните резултати от прилагането на измененията, включително финансови такива, както и на мотиви относно размера на финансовите средства, които ще са необходими за прилагането на измененията, не следва да се квалифицират като съществени нарушения на процедурата по приемане на подзаконовия нормативен акт, след като е налице норма на регламент, имаща пряко приложение, и изискваща задължителна хоризонтална нотификация по отношение преценката за пожароустойчивост на строителните материали и строителните конструкции, както и норма от регламент, задължаваща държавите членки в изискванията си към строежите, както и други национални правила по отношение на съществените характеристики на строителните продукти да използват методи, които са в съответствие с хармонизираните технически спецификации. Доколкото оспорената разпоредба на § 10, с която се изменя чл. 10, ал. 2, е приета в изпълнение на разпоредбите на Регламент 305/2011, тя не противоречи на неговите цели, противно на твърденията на жалбоподателя.

Съдебното решение съдържа подробни мотиви за материалната законосъобразност на изменения текст на чл. 10, ал. 2 от наредбата, който е в съответствие на норми от по-висок порядък /на ЗМВР и на ЗУТ/, както и на техните цели. След като не се въвеждат задължения за повторно изпитване на продуктите за съответствие с евростандартите, нито преустановяване използването на изпитаните вече продукти по БДС, за които е налице становище за допустимост, неоснователни са твърденията на касатора за противоречие с норми на европейското право. Що се отнася до необходимост от допълване на текстове на наредбата, същото може да стане по реда на ЗНА, но не чрез оспорване.

С оглед така изложените съображения жалбата е неоснователна в посочената част и следва да се отхвърли.

Разноски: С оглед изхода на спора, касаторът следва да бъде осъден, да заплати на ответника – министър на вътрешните работи юрисконсултско възнаграждение в размер на 400лв.

При тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 12245 от 17.11.2015, постановено по адм. д. № 10208/2014 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение ОСЪЖДА

[фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], Софийска област, [улица], представлявано от изпълнителен директор Х. Г. Х., да заплати на Министерство на вътрешните работи юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв. /четиристотин лева/ за настоящата инстанция. О. Б. Р.

касационната жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], Софийска област, [улица] срещу решение № 12245 от 17.11.2015, постановено по адм. д. № 10208/2014 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение в частта му, в която са оспорени § 9 и § 10 в частта му, в която е изменен чл. 10, ал. 1, ал. 3, ал. 4 и ал. 5, от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Iз – 1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, издадена от министъра на вътрешните работи и министъра на инвестиционното проектиране, обнародвана в ДВ бр. 75 от 27.08.2013 г. ПРЕКРАТЯВА

производството по адм. д. № 1150/2016 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав на първа колегия в частта му относно оспорването от [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], Софийска област, [улица] срещу решение № 12245 от 17.11.2015, постановено по адм. д. № 10208/2014 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение в частта му, в която са оспорени § 9 и § 10 в частта му, в която е изменен чл. 10, ал. 1, ал. 3, ал. 4 и ал. 5, от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Iз – 1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, издадена от министъра на вътрешните работи и министъра на инвестиционното проектиране, обнародвана в ДВ бр. 75 от 27.08.2013 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Особено мнение: