Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на шестнадесети декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Н. Г. ЧЛЕНОВЕ:СИБИЛА СИМЕО. А. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора Емил Георгиевизслуша докладваното от съдиятаД. А. по адм. дело № 7761/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Д. Кулиджи от гр. София, чрез пълномощника адв. Х., срещу Решение № 60 от 17.06.2021 г. по адм. дело № 736/2020 г. по описа на Административен съд - В. Т. с което е отхвърлена жалбата й против Решение № Ц1012-04-99#1/13.11.2020 г. на директора на ТП на НОИ – В. Т. относно потвърдено Разпореждане № РВ-3-04-00827672 от 19.10.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Т. С посоченото разпореждане, на основание чл. 114, ал.1 и ал.3 от КСО е разпоредено жалбоподателката да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за общо заболяване, за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете за периода 09.10.2018 г. – 19.02.2020 г. общо в размер на 20885,36 лева.

Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение.

Ответникът – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – В. Т. редовно уведомен, в писмено становище, чрез ст. юрк. В., оспорва жалбата като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на поисканото от касационната жалбоподателка адвокатско възнаграждение и присъждане на възнаграждение за представляващия го юрисконсулт.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С Решение № 60 от 17.06.2021 г. по адм. дело № 736/2020 г. по описа на Административен съд - В. Т. е отхвърлена жалбата на Д. Кулиджи против Решение № Ц-1012-04-99#1/13.11.2020 г. на директора на ТП на НОИ – В. Т. с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-04-00827672 от 19.10.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Т. С последното разпореждане се постановява Д. Кулиджи да възстанови сумата 20 885,36 лв., от които 18 363, 63 лв. – недобросъвестно получени парични обезщетения за общо заболяване, за бременност и раждане, и за отглеждане на малко дете за периода 09.10.2018 г. – 19.02.2020г., в размер общо на 18 363, 63 лв. и лихви за забава в размер на 2 521,73 лева.

В хода на административното производство е установено, че между Д. Кулиджи и „А-уоркс“ ЕООД, е сключен Трудов договор № 31/ 25.09.2018 г., за заемане на длъжността „Технически сътрудник“ в предприятието на дружеството, при 8 часов работен ден, с месечно трудово възнаграждение 2 600,00 лв.

За резултатите от извършената проверка е бил съставен Констативен протокол № КП-5-04-00750258/ 30.04.2020 г., в който е направен извод, че независимо от назначаването на Д. Кулиджи на работа по трудово правоотношение с трудов договор № 31/ 25.09.2018 г., същата фактически не е упражнявала в „А-уоркс“ ЕООД трудова дейност, която да представлява основание за осигуряване. Считано от 04.10.2018 г., Д. Кулиджи е излязла в отпуск поради временна неработоспособност – общо заболяване, а от 30.11.2018 г. – в отпуск за бременност и раждане, като трудовото й правоотношение с „А-уоркс“ ЕООД е прекратено на 19.02.2020 г. Между страните не се спори, че през посочените периоди на лицето са изплащани парични обезщетения от ДОО. За този период от 7 работни дни, в хода на производството според административния орган не са ангажирани убедителни и безпротиворечиви доказателства, от които да стане видно, че Кулиджи е полагала труд в полза на дружеството работодател.

От извършилия проверката инспектор по осигуряването са издадени и Задължителни предписания № ЗД-1-04-00750268/ 30.04.2020 г., с т. 1 от които „А-уоркс“ ЕООД е задължено в определен за това срок да подаде до ТД на НАП – гр. В. Т. коригиращи данни в Декларация обр. 1 за периода от 26.09.2018 г. до 19.02.2020 г., със заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, по отношение на лицето Д. Кулиджи. Задължителните предписания са били връчени на пълномощника на дружеството на дата 14.05.2020 г. и тъй като не са били изпълнени, със Заповед № 1015-04-43/ 01.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново, е извършено служебно заличаване на данните от подадените от осигурителя декларации за жалбоподателката и още две лица. С жалба от 18.08.2020 г. задължителните предписания са били оспорени по административен ред, но с решение от 28.08.2020 г. на директора на ТП на – НОИ – В. Търново жалбата е оставена без разглеждане, поради просрочие. Няма данни последно цитираният акт да е бил обжалван от осигурителя.

При констатации за липса на осигурително правоотношение е изведен правен извод, че сумите изплатени като обезщетения за общо заболяване, за бременност и раждане, и за отглеждане на малко дете са изплатени при липса на право за това, поради което са издадено разпореждането, предмет на решението на директора на ТП на НОИ В. Т. обжалвано пред съда.

Решението на директора на ТП на НОИ В. Т. е обжалвано пред съда с възражения за незаконосъобразност с искане за отмяната му.

Съдът е приел, че Д. Кулиджи за посочените периоди не е имала право на парично обезщетение, тъй като няма качеството на осигурено лица по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КС и не отговаря на изискванията на чл.54а от КСО. Решението е валидно, допустимо и правилно.

При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд обосновано е приел, че жалбоподателката не е полагала труд в „А-уоркс“ ЕООД - дружество, посочено като осигурител в спорните правоотношения. Съдът е анализирал подробно събраните доказателства досежно обстоятелството полагала ли е труд жалбоподателката в посоченото дружество и е констатирал, че макар да е налице сключен трудов договор с „А-уоркс“ ЕООД, липсват каквито и да било доказателства, че тя изобщо е започнала да осъществява тези функции в посоченото дружество.

Изводът на съда за липса на реално полаган труд по трудово правоотношение с посочения работодател не се опровергава нито от твърденията на жалбоподателката, нито от ангажираните в хода на производството доказателства. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4 а, ал. 1, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

С § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО е дадена легалната дефиниция на понятието осигурено лице, съгласно която това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4 а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От съдържанието на цитираното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Наличието на сключен трудов договор не е единственото условие за възникване на осигурително правоотношение, което да е основание за изплащане на парично обезщетение, изчислено по данните, подадени но реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.

Основанието за възникване на осигурително правоотношение е извършването на трудова дейност, за която са внесени или дължими осигурителни вноски. Предвид обстоятелството, че Кулиджи не е работил в „А-уоркс“ ЕООД, правилно административният орган не е взел предвид осигурителния и доход за посочения период.

Първоинстанционният съд подробно е обсъдил събраните в хода на делото писмени доказателства, като при всестранния и задълбочен анализ на последните е стигнал до правилния извод, че Д. Кулиджи не е осъществявала никакви конкретни трудови функции.

Полученото от жалбоподателката парично обезщетение е недължимо, предвид неговата недобросъвестност. В случая доказателствата, събрани в хода на административното производство и на съдебното производство по издаване на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – В. Т. сочат на извода, че недобросъвестността е доказана от страна на административния орган.

В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието добросъвестност при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателя е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи върху административния орган, който в конкретната хипотеза е доказал този факт с правно значение.

Видно от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, а според ал. 2 на чл. 114 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на посочените в тази алинея случаи, които обаче изключения не са осъществени за настоящия казус.

При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора на ответника се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, за осъществено процесуално представителство по делото. Д. Кулиджи следва да заплати на ТП на НОИ – В. Т. сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и чл. 37 от Закона за правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 60 от 17.06.2021 г. по адм. дело № 736/2020 г. по описа на Административен съд - В. Т.

ОСЪЖДА Д. Кулиджи да заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – В. Т. разноски в размер на 100 (сто) лева за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Николай Гунчев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. С. п/ Добромир Андреев