Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационната жалба на К. М. М., чрез адв. И. И. против решение по адм. д.№ 24/2015 г. по описа на Административен съд - Варна. Иска отмяна на решението с доводи за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението и уважаване на жалбата, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на АС – Варна. Представя писмени доказателства: договор за замяна на МПС рег. № 317 от 02.02.2014 г., пълномощно за л. а. Ауди А4, съобщение от [община] за Д.-2015 г. за Ауди А4. Развива съображения, че по отношение на л. а. „БМВ 525“ административният орган не е представил справка как е изчислен размера на данъка. Съдът при изчисленията си приема мощност на автомобила 106 киловата, а по представените доказателства л. а. „БМВ 525“ е 105 киловата. Неправилно е приел и неиздаването на дубликат. По отношение на л. а. Ауди А4 твърди, че данъкът за изцяло недължим, а първоинстанционният съд не е обсъдил възражението относно лихвите. Счита, че задължението за лихви е акцесорно, има частноправен характер, поради което приложими са правилата по чл. 111, б. „в” ЗЗД, по силата на които вземанията за лихви се погасяват с изтичане на три годишна, а не петгодишна давност.

Ответната страна началникът отдел „Местни данъци и такси“ при [община] не изразява становище. Представен е отговор от адв. В. В., който обаче е упълномощен от кмета на [община], а не от страната по делото.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Собствеността върху МПС се прехвърля с нотариална заверка на подписите, след което и на основание чл. 54 от ЗМДТ собственикът става данъчно задължено лице.

Върховният административен...