Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - С. при ЦУ на НАП, срещу решение № 2586 от 14.04.2015 г., постановено по адм. дело № 7798/2014 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменен ревизионен акт (РА) № [ЕГН]/10.01.2014г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП [населено място] - И. П., потвърден с решение №1208/08.07.2014г., издадено от касатора, относно допълнително определен данък добавена стойност (ДДС) поради непризнато право на данъчен кредит в размер на 88 806.35 лв. и лихви в размер на 15 985.84 лв. за периода 01.01.2011 г. - 28.02.2014 г. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за неговата отмяна и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът - [фирма], чрез адв. С. като процесуален представител излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за тази инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна срещу съдебен акт, неблагоприятен за нея в частта, в която ревизионният акт е отменен. Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е РА № [ЕГН]/10.01.2014г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП [населено място] - И. П., потвърден с решение №1208/08.07.2014г. на директора на дирекция "ОДОП" С., с който на [фирма] е определен допълнително ДДС поради непризнато право...